Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 58

— Каква мъка, треш Миралисса! Дано боговете накажат проклетите убийци! — занарежда наследникът, кършейки отчаяно ръце.

— Ще ги накажат, мастер Квилд, може да сте сигурен — Миралисса ободряващо потупа по рамото новия собственик на хана. — Ще се погрижа злодеят, отговорен за всичко това, да не остане ненаказан.

— Благодаря ви, лейди Миралисса — Квилд кимна с благодарност на елфийката. — Такава промяна… Дори не знам какво да правя сега…

— Стражата знае ли за случилото се?

— Няма и да разбере! — отвърна ханджията. — Тези паразити могат само да прибират таксите и да вземат подкупи! А когато се случи нещо подобно, и със свещ не можеш да ги откриеш!

— Щом стражата няма не разбере нищо… Тогава по-добре изнесете телата от кръчмата, преди някой да е влязъл да ги види.

— Да… — Квилд скръбно кимна. — Да, наистина, така ще направя. Сега ще извикам помощници, треш Миралисса, и ще занесем убитите у дома, там вече жените ще ги подготвят за погребението… — пак се натъжи Квилд. — А тези двамата гадове, аз, с ваше разрешение, ще ги заровя в задния двор, близо до животните.

— Както решите, мастер Квилд.

Ханджията въздъхна тъжно и се отдалечи. Чичо допи бирата и приближи към нашата маса.

— Как е рамото? — малко виновно го попита Арнх.

— Ще ми мине като на куче. Благодарение на лейди Миралисса, която ми помогна с шаманство, след седмица ще съм като нов.

— Жалко за Гръмогласния — въздъхна Кли-кли.

— Задръж малко, зеления, не бързай да го погребваш! Може и да е още жив нашия Гръмогласен — озъби се на шута Мармота. — Хората на Неназовимия едва ли са помъкнали труп със себе си, заловили са го жив, със сърцето си го усещам.

Може да е жив… а може и да не е… Без постоянното мрънкане и мърморене на Гръмогласния в отряда веднага стана някак пусто…

* * *

Минутите се влачеха със скоростта на охлюв, случайно попаднал във винарските изби на краля и натряскал се до козирката с безплатната пиячка. Капките на времето падаха върху горещите въглени на очакването, но нито един от боговете не се опита да ускори техния бяг, превръщайки ги в дъжд, който да угаси жарта.

Квилд се върна с помощници, сложиха телата на носилки и ги изнесоха навън.

На два пъти Халас надничаше в хана. Първия път, за да съобщи, че всичко е тихо, а втория — за два бокала бира. На въпроса на Чичо, какво ще правят те с Делер с бирата на пост, безхитростният гном отговори много лаконично — ще пият. Чичо се намръщи, но не каза нищо, очевидно реши да не влиза в безполезен спор с Халас.

Алистан с хладнокръвие, на което биха завидели и особи с кралска кръв, продължи да плъзга точилото по меча си, явно искаше да го направи най-острия меч в цялата вселена. Примерът на графа се оказа заразителен и Змиорката, като измъкна едно от двете си остриета, започна да прави същото. По мое мнение, да се точи гаракско острие си беше излишно губене на време. Тесният и елегантен „брат“ без усилие би могъл да разполови елфийски дрокр, да не говорим за обикновена коприна. Попитах Чичо къде са любимият ми арбалет и ножа. Десетникът посочи с пръст към далечната маса, където беше натрупано всичкото ни оръжие.