Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 55

След като Портите били заключени, ключът бил оставен в Листва, и едва тази година Дом Черна луна го взе от Дома на Черния пламък и го предаде на Миралисса.

Миралисса отнесе ключа на Сталкон, знаейки, че който се отправи към Храд Спайн, без магическия ключ няма никакъв шанс. Пътят през Портите на трето ниво беше най-краткият и най-безопасният, е, или поне относително най-безопасният, защото минавайки през Портата, поне имах призрачен шанс да се върна. А ако тръгнех по обходния път… Бр-р-р! Дори не искам да мисля за това!

По време на пътуването, по-точно при една от почивките по време на нашето пътуване, Миралисса „запозна“ ключа с моята персона. Запозна — доста меко казано! Елфийката изпълни цял ритуал, така че ключът да ме познае и да започне да ми се подчинява в момента, когато ще тръгна да отключвам Портите. По време на шаманството на елфийката аз видях множество сънища и едва не се отправих в места толкова далечни, че само боговете биха могли да ме върнат.

От момента, когато почти се отправих при праотците си, се стараех да се държа колкото се може по-далеч от ключа, така че го оставих на временно съхранение на Миралисса. И излиза, че напразно съм го оставил. Ако ключът беше в мен, тези неизвестни крадци и убийци щяха да останат с празни ръце. Въпреки че… Ако нашите пъргави приятелчета знаеха къде да търсят ключа, те спокойно можеха и мен да причакат… Както казват хората от низините след поредното наводнение на великата река Оршала: „Всичко, което не си направил, е за по-добро“. Напълно вероятно беше да съм си спасил живота, когато онази нощ не взех ключа със себе си.

— Без ключа за мен ще е по-лесно да си пъхна главата в устата на огр и да я извадя цяла и невредима, отколкото да успея с разходката в Храд Спайн. Цялото ни начинание става много, много безнадеждно. Имаме ли някакви идеи какво ще правим сега?

— Ще чакаме — отговори ми Еграсса и машинално прокара пръсти по сребърния обръч. — Сега просто ще чакаме…

— Какво да чакаме? Или някой се надява, че тези момчета ще са толкова глупави, че ще ни върнат ключа заедно с искрените си извинения?