Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 57

Уау, ама че предупреждение! Предупреждение е когато ти счупят пръста и обещаят следващия път да продължат с ръката, а накрая и с шията. Но когато те дупчат с арбалетни болтове, това не е предупреждение. Или благородните домове имат коренно различни предупреждения от тези на подземния свят? Само Сагот може да ги разбере тези благородници!

— Но хората от домовете не се занимават с кражби — замислено продължи милорд Плъх. — Най-малкото не и в такива мащаби, а целта на тези непознати беше именно ключът. Така че благородниците отпадат…

— И кой ни остава? — попита Змиорката, връщайки се на мястото си.

— Остават ни или привържениците на Неназовимия, или тези на Господаря. Само те биха могли да искат ключа — отвърна вместо Алистан Кли-кли.

М-да, страхотен избор. И хората на Неназовимия, и слугите на тайнствения Господар са от един дол дренки! Ще убият и ще изчезнат, сякаш изобщо ги е нямало. И е абсолютно нежелателно да се свързваш с едните или с другите, ако, разбира се, искаш да доживееш до старини и да видиш правнуците си.

Ако боговете кажат, че е невъзможно да се избегне битката и ми дадат правото да избирам с кого да си премеря силите, без колебание бих посочил чакалите на обезумелия от омраза към Валиостр магьосник. Ако някой е изненадан от моя избор, обяснявам. Поддръжниците на Неназовимия са фанатици. Те са плесента, мръсотията и плевелите на нашето кралство, и да прочистят тези плевели с радост ще се заемат Кралските пясъчници. И още един плюс в полза на избора на поддръжниците на Неназовимия: тези хора поне бих могъл да ги разбера и да предвидя действията им. Докато постъпките на слугите на Господаря, за които не се знае какво искат и към какво се стремят, са абсолютно непредсказуеми и могат като нищо да ти скрият шапката, а следователно тези хора са по-опасни от глутница побеснели вълци и тълпа поддръжници на Неназовимия.

— Остана съвсем малко, мой умен глупчо — подсмихнах се аз, обръщайки се към шута. — Да разберем кой от тях ни е пресякъл пътя.

— Не знам за какъв Господар говори Кли-кли, но ето какво намерих в джобовете им — Змиорката хвърли на масата два пръстена.

Взех тежкия пръстен и го повъртях в ръка. Беше във формата на клонка отровен бръшлян — гербът на Неназовимия. Такива пръстени носеха слугите му, когато изпълняваха волята на своя предводител.

— Ясно — хвърлих пръстена на масата и избърсах ръцете си.

Докосвайки златното бижу, аз за пръв път в живота си изпитах отвращение към предмет от чисто злато, и, сякаш в момента пред мен имаше цял сандък от тях, за нищо на света не бих го откраднал. Сталкон постъпва съвсем правилно, изпращайки да се пържат в ада хората, служещи на Неназовимия.

В залата влезе непознат за мен човек. Миралисса го представи, казвайки, че това е племенникът на покойния мастер Пито, мастер Квилд. Фамилното сходство беше несъмнено, с единствената разлика, че Квилд беше около двадесет години по-млад от мъртвия си чичо.