Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 53

В самия център на залата, на маса, отрупана с оръжия, седяха Миралисса, Еграсса и Алистан. Милорд Маркауз невъзмутимо чистеше от кръвта батарния си меч канийска изработка, а елфите тихо говореха помежду си. Чичо седеше точно до тезгяха, стиснал халба бира в лявата си ръка. Дясното рамо на десетника беше бинтовано, а през бялата тъкан беше избила кръв.

— Появихте се, да ви изгорят душите дано! — изруга той, веднага щом ни видя. — За какъв дявол се шляете, когато сте нужни тук?! Ще ви откъсна главите, мамка ви, задници! Аз ли, шибан козел да танцува върху костите ви, трябва сам да отговарям за всички?!

— Какво се е случило, Чичо? — попита Делер.

Чичо, без изобщо да се притеснява от Миралисса, започна да обяснява в достъпен за нас изказ, разбирайте по-подходящ за пристанищни докери, какво се е случило тук и какво сега трябва да направим с всичко това. От целия му монолог успях да отделя само четири повече или по-малко нецензурни думи — „в“, „на“, „вървете“, „при“.

Никой не рискува да прекъсне Чичо и десетникът, след като си изля всичко, накрая махна с ръка:

— Абе какво изобщо говоря с вас, тъпанари такива!

Граф Алистан не каза нищо за дългото ни отсъствие, но погледът му съвсем не беше ласкав.

Събитията, както се оказа, бяха приели драстичен обрат.

След тръгването ни от „Совата“ Арнх, Мармота и Фенерджията решили да се поразходят из града. На тъмните също неочаквано им се отворила спешна работа и тримата елфи хукнали да говорят с някакъв информатор за обстановката на източния бряг на Иселина. В хана останали само Алистан, Чичо, Гръмогласния и Медения, които започнали да дегустират бирата и закуските на мастер Пито, да пребъде в светлината!

Не минало и час и в кръчмата нахлули неизвестни с арбалети. Те без никакви обяснения се опитали да изпратят в светлината всички намиращи се вътре. Медения успял да дръпне Чичо от стола и десетникът вместо в сърцето получил арбалетен болт в рамото. Но мастер Пито и слугите му нямали този късмет. Нещастниците хладнокръвно били надупчени с болтове. Медения и Чичо се втурнали да се спасяват в кухнята, а Алистан, преди да отстъпи след Дивите, развъртял меч и отправил двама от нападателите, вече с изпразнени арбалети, в мрака. Да се бие с останалите нямало смисъл, срещу пуснат от упор арбалетен болт малко брони могат да противодействат, какво остава за обикновените ризи, с които били облечени тогава воините. Дивите барикадирали здравата дъбова врата на кухнята, но нападателите дори не се опитали да я разбият.

— За тях ние бяхме просто подробност, нищо повече. Щом не им се пречкахме, нямаха работа с нас — с горчивина каза милорд Маркауз.

Но Гръмогласния нямал този късмет — когато те се оттегляли в кухнята, той се намирал в другия край на залата под прицела на трима стрелци.

— Когато си тръгнаха и ние излязохме — продължи Алистан — цялата стена, до която тези копелета го бяха изненадали, беше осеяна с болтове, а на пода имаше море от кръв.