Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 49

— Чантата ми!!!

Гномът изблъска опитващото се да го задържи джудже и влезе обратно през вратата на кръчмата.

— Ама че идиот! — изсъска Мармота.

— Все се забърква! Като пийне и се забърква в неприятности! — Делер се накани да тръгне след приятеля си.

— Я стой тук! — спря го Змиорката. — Нямам намерение да измъквам двама от батака.

Делер измърмори през зъби някаква гномска ругатня, но остана на място, вторачен нетърпеливо в светлия правоъгълник на отворената врата на кръчмата. Минутите се проточиха безкрайно дълго…

Накрая Халас изхвърча през вратата и се втурна към нас. Любимата му чанта висеше на гърба му.

— Ех, жалко, че онзи козел не ти счупи тъпата глава! — каза Делер, но в гласа му имаше неизказано облекчение.

— Тръгваме — скъпернически каза Змиорката, поемайки командването над малобройния ни отряд.

— Мармот, ти да не си забрави мишката в кръчмата? — притеснено попита Кли-кли.

— Аз по-скоро теб ще забравя, отколкото Непобедимия — изсумтя Мармота.

— У-у-у, колко си лош — обиди се гоблинът. — Като цяло днес денят се оказа лош!

— Това пък защо? — учуди се Арнх. — При теб по дефиниция няма лоши дни.

— Ами прецени сам — каза Кли-кли, опитвайки се да се приспособи към крачките на Арнх. — Идвайки в града, губим цял ден, на Халас зъба така и не го извадихме, а утре трябва да продължим, ако, разбира се, не възнамеряваме да стигнем до Заграбия към ноември.

— Хайде, няма да закъснеем. До януари имаме много време — не се съгласи Мармота.

Според краля и неговите съветници армията на Неназовимия ще нахлуе във Валиостр през май, когато започват да се топят снеговете на С’у-дар и ще се появи възможност да стигнат до Планината на отчаянието и Самотния великан, охраняващ единствения проход между Безлюдните земи и Валиостр. Съгласно Поръчката, аз трябва да взема Рога на дъгата от Храд Спайн и да го занеса в Авендум до началото на януари, така че Орденът да има време да зареди произведението на огрите преди магьосникът да ни е атакувал.

Ако успея, в което аз лично дълбоко и трепетно се съмнявам, и Рогът попадне в ръцете на маговете, Орденът задължително ще си присвои цялата слава и никой няма да си спомня и думичка за скромния крадец, извадил кестените от огъня в името на победата над враговете на кралството. Не, не си мислете, че се оплаквам! Такава слава ми е нужна колкото на хлебарка светлина в кухнята. С нея е къде-къде по-неудобно да изпразваш претъпканите сандъци на богаташите и да се надбягваш с охраната на херцозите, но освен това кралят ми обеща петдесет хиляди златни.

Петдесет хиляди. Петдесет. Златни. Уау! Понякога се наслаждавам на тази цифра.

Разбирам, че не бива предварително да делиш кожата на неубития обур, но ако всичко мине както трябва, с тези пари спокойно ще могат да живеят поне дванайсет поколения от бъдещите ми внуци. Доколкото знам, състоянието на граф Алистан се оценява само на двадесет и две хиляди златни, а тук имаме петдесет. Хиляди.

Бр-р-р! Нещо много рано ми потекоха лигите! Парите трябва и да се заработят, а за това ще ни се наложи да влезем в Храд Спайн. Поправка! На мен ще ми се наложи да вляза в Храд Спайн.