Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 48

Около Змиорката се образува свободно пространство. Никой вече не се осмеляваше да си изпробва силите срещу гаракеца. Вероятно само така ми се стори, но като че ли Змиорката малко се разстрои от този развой на събитията. Тъкмо взе да му харесва, и да му се случи това!

— Можеш ли да стоиш? — попитах Арнх, докато внимателно го отпусках да седне на единствения оцелял стол. (Всички останали бяха станали жертва на Делер.)

— Какво ми причиниха? Чайникът не е порцеланов — намръщено прошепна Белега и докосна цицината на тила си.

— Хм, студентите са бойни момчета! — Мармота най-накрая беше спрял да чеше юмруци в мутрата на най-здравия каменоделец и сега с академичен интерес наблюдаваше боя в съседния ъгъл на кръчмата.

Студентите бяха пристъпили към боя със студентска находчивост и безразсъдство. Бяха съборили няколко маси и така си имаха импровизирана барикада, от която първо направиха, както казват гномите, артилерийска подготовка, използвайки за целта халбите за бира, и едва след това с дружен рев се нахвърлиха на Бездушните егери и техните поддръжници.

Един от набитите се опита да допълзи до изхода и да се измъкне, но не успя. Вратата просто излетя от пантите и в заведението се появиха стражници.

— Никой да не мърда! Всички са арестувани! — извика един от тях, но веднага получи халба в шлема и като се олюля, падна на колене.

Стражата се обиди, че никой не я взима на сериозно, и каменоделецът, канещ се да хвърли бутилка към тях, падна с арбалетен болт в крака.

— Изнасяме се! — извика един от студентите.

Най-съобразителните започнаха да напускат „Слънчевата капка“ през счупените прозорци.

Мармота се замисли за миг и измъкна изплашената прислужница изпод тезгяха:

— Къде е задната врата?

— Там! — кимна момичето към кухнята.

— Да изчезваме, момчета! Нямам намерение да се обяснявам със стражата! — Мармота се втурна в посоката, посочена от прислужницата.

Целият ни отряд вкупом последва примера му. По време на тактическото отстъпление Фенерджията и Делер не пропуснаха да ударят по кратуната последния останал на крака доралисец.

— Сто земни крале! — плесна се по челото джуджето. — Халас, да му опустее брадата, забравихме!

Стражниците бяха изпълнили кръчмата. Те вече притискаха биещите се и се наложи да измъкваме Халас едва ли не изпод краката им.

Гномът някак се свести и с помощта на Делер и Мумр започна да се придвижва към задната врата. Накрая се втурнахме през кухнята, стряскайки готвача, и излязохме на улицата. През цялото време Делер пееше бойния марш на джуджетата, Кли-кли припяваше с тъничко гласче, а Фенерджията доволно грухтеше. Въобще всички искрено се радваха, че се бяха поразкършили.

Изглежда доста дълго се бяхме заседели вътре, на улицата вече тъмнееше. Оказахме се на някаква тъмна уличка и хукнахме да се отдалечим колкото се може повече от кръчмата, но Халас изведнъж рязко спря и извика: