Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 51

— Дом, сладък дом! — пропя Кли-кли, влизайки през портата на „Учената сова“. — Ох! Какво правиш?! Боли!

Последните думи на гоблина бяха към Змиорката, който с рачешка хватка стисна рамото на шута.

— Стой на място — прошепна Змиорката. — Тук има нещо ненаред. Гарет, какво ще кажеш?

— Прекалено е тихо — отвърнах, оглеждайки полутъмния двор. — Фенерът над входа не свети! Изглежда е счупен… Не се вижда нито един слуга, а сутринта обикаляха из двора като мухи. Огън се вижда само на първия етаж.

— Неприятности? — кинжалът на Мармота излезе от ножницата с тих метален звън.

— Не знам — промърмори Змиорката, пусна Кли-кли и хвана двойката гаракски даги. — Но не помня сутринта от стените да са стърчали арбалетни болтове! — едва тогава забелязах, че в стената на хана, сега прекрасно осветена от светлината на луната, стърчеше самотен арбалетен болт.

— Разпръсни се — заповяда Делер. — Гарет, ти си крадец, промъкни се и опитай да надникнеш през прозореца. Трябва да разберем що за гости си имаме.

Аха! Крадец съм, но не и самоубиец!

Но не успях да го кажа. В сянката до вратата се раздвижи тъмен силует, светнаха кехлибарени очи и неизвестният каза:

— Къде бяхте толкова време?

За няколко дълги секунди сърцето ми пропадна някъде долу и замря като на уплашен заек. Виждайки жълтите очи, реших, че това е Посланикът на Господаря и така се изплаших, че не веднага познах гласа на Ел. Жълтите очи на елфа светеха в тъмното не по-слабо от очите на проклетия Посланик.

— Какво се е случило, Ел? — Кли-кли понечи да се втурне към елфа, но го спря студената заповед на Змиорката:

— Стой на място, Кли-кли.

Гоблинът замръзна и погледна воина. Гаракецът все още не прибираше дагите обратно в ножниците.

— Не позна ли Ел?

— Излез на светлината, Ел. Бъди така добър — вместо да отговори на гоблина, меко помоли гаракецът.

Прекалено меко и спокойно! В този момент Змиорката беше напрегнат като опъната тетива, готова да изпрати стрелата в целта.

В какво подозираше елфа?

Глупав въпрос. Воинът, както и аз, сигурно помнеше разказа на Миралисса, че някои слуги на Неназовимия могат да променят облика си и да станат нечии познати или дори невидими. Едно от тези същества беше убито от Котката и Еграсса по време на пътуването ни до лагера на шаманите.

— Какво има, Змиорка? — доста неприветливо процеди елфът.

Гаракецът не се доверяваше на тъмнината, а за елфа необоснованото недоверие беше достатъчно сериозно оскърбление. Толкова сериозно, че можеше да се стигне до дуел. Но Змиорката не беше хлапе, знаеше какво прави.

— Просто излез на светлината, това е всичко. Сам знаеш, че в последно време около нас се случват доста странни неща.

Ел реши да не спори повече и пристъпи на лунна светлина, поглеждайки въпросително към Змиорката. Ел като Ел, точно същия, какъвто го видях в мига, когато напускахме хана. Смугла кожа, черни устни, пепелява коса с бретон, падащ над жълтите очи, страховити глиги, избродирана черна роза върху дрехата — знакът на Дома на Ел, тежък асиметричен елфийски лък в ръцете и неизменния с’каш на гърба. Устните на к’лиссанга на Миралисса се разтегнаха в едва забележима насмешлива усмивка.