Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 47

Аз отскочих от масата, предоставяйки на Дивите правото да получат всички ритници и удари, все пак това им влизаше в задълженията — да ме пазят от всякакви неприятности.

— Гарет! Не ми се мотай в краката! — изкрещя Делер, устремен към един от доралисците.

Джуджето се засили към противника си, прицели се и го ритна между краката. Доралисецът отстъпи, а Делер изкрещя и се хвана за натъртения крак.

Змиорката, Фенерджията и Мармота бяха оформили клин и раздаваха удари на всеки, осмелил се да приближи на една ръка разстояние. Змиорката, служещ за острие на клина, раздаваше редки, но точни и премерени удари с юмруци, и ако някой се задържеше на крака след това, Фенерджията и Мармота си го разпределяха. Лингът на рамото на последния беше изпаднал в ярост и пищеше пронизително, опитвайки се да захапе всеки, попаднал в обсега на зъбите му. Осъзнавайки, че да остане на рамото на господаря си означава да пропусне цялата веселба, Непобедимия скочи на лицето на най-близкия противник и заби зъби в носа му. Лингът продължи да виси на нещастника чак докато на помощ не му се притече Мармота, който свали ухапания на пода с три точни удара.

— Гарет! Премести се!

Арнх ме избута настрани и като сграбчи един от егерите за реверите, го удари с глава в носа. После още един побойник беше сполетян от същата участ. А после и още един. Наистина, плешивата глава на жителя на Пограничното кралство се оказа страшно оръжие. Но, както казват, всеки си намира майстора. Един от каменоделците се промъкна зад Арнх и го удари в тила с бутилка. Бутилката се пръсна, Арнх се олюля, а каменоделецът, насърчен от успеха, вдигна назъбения остатък за втори удар. Изскочилият изпод масата Кли-кли го изрита с всички сили в крака. Онзи изпусна оръжието си и сипейки проклятия, се опита да хване Кли-кли за яката, но пъргавият гоблин се плъзна между краката му и го изрита здраво в задника. Аз внесох скромната си лепта, като му стоварих силен удар в корема. Каменоделецът се сгъна на три и се опита да задържи вечерята си. Кли-кли по най-безцеремонен начин повторно го ритна в петата точка, а аз го ударих с ръба на дланта по врата. Човекът завъртя очи и рухна на пода.

— Добре ли си? — попитах Арнх, като за всеки случай го придържах за рамото.

— Аха — промърмори воинът. Отзад на главата му беше израснала очарователна лилава цицина. — Кой ме подреди така?

— Ето този! — Кли-кли посочи с пръст към лежащия на пода човек.

— Ритни го и от мен, ако обичаш — помоли Арнх и Кли-кли съвестно изпълни молбата му.

— Става прекалено горещо! Време е да изчезваме! — под очите на Фенерджията се беше появил, простете за каламбура, най-огромният фенер.

— Глупости! — изпръхтя Делер, докато със стола отблъскваше едновременно двама доралисци. — Веселбата едва започва! А вие само ще гледате ли, или някой ще ми помогне с тези козли?!

— За козлите ще-е-е си платиш! — проблея единият от доралисците и замахна отгоре с юмрук към нискораслото джудже.

Делер отскочи настрани, заби стола в ребрата на атакувалия го доралисец и се отдръпна назад, пропускайки на свое място „тежката кавалерия“ в образа на петима войнствено настроени егери. Те като гроздови зърна провиснаха по рамената на доралисците и с войнишка акуратност започнаха да обработват физиономиите им с юмруци.