Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 50

— Ех — огорчено въздъхна Халас. — Забравих!

— Сега пък какво забрави? — недоволно попита Мумр. — Чантата ти е тук.

— Лулата ми я няма! Лулата! Сигурно е паднала, когато онзи ощавен от огри козел ми седна на лицето!

— Ха, чудесно — Делер мразеше тютюневия дим. — Така поне за малко няма да пушиш.

— Лулата ми! От вишна! — продължи междувременно да се оплаква Халас. — Тя е семейна реликва! Дали да не се върна?

— Само опитай. С Чичо сам ще се оправяш — предупреди го Змиорката.

— Е, добре — изплю ядно Халас. — Май имам резервна в чантата на седлото.

— А как е зъбът ти? — сетих се аз. Халас нещо подозрително дълго не беше мрънкал.

— Вече го няма, слава на Сагра!

— …?

— Онзи козел така ме фрасна, че направо ми го изби, мракът да го отнесе!

— Виждаш ли, Халас — избухна в смях Делер. — Какъв благороден бръснар си намери. Тъп, рогат, и брадичка си има! Съвсем като теб! Момчета! Те се намериха един друг!

В тъмната пресечка се раздаде взрив от смях, при това Халас се смееше наравно с всички.

Три пъти покрай нас притичваха вдигнати по тревога стражници и трябваше да се крием в сенките на сградите. Змиорката реши да не рискуваме и направихме огромен кръг, за да не попаднем в ръцете на разтревожените, като оси през ранна есен, блюстители на реда. Най-накрая излязохме на улицата, водеща към „Учената сова“.

Докато вървяхме, малкото минувачи, които все още бяха по улиците, се отдръпваха от нас. Съвсем оправдана предпазливост. Какво бихте направили, ако изведнъж се натъкнете на странни типове, наскоро участвали я в сбиване, я в битка, я в разходка из самия мрак? Гномът беше с разбити зъби, Фенерджията имаше огромна синина под окото, на главата на Арнх лъщеше масивна цицина, а и останалите изглеждахме доста очукани. За наше щастие, по пътя не срещнахме никого.

Близо до хана зазяпалият се, а и все още неизтрезнял от огнените питиета Халас се сблъска с някакъв минувач. Минувачът отскочи и стреснато се вторачи в пъстрата ни група. Аз веднага познах човека — същият бръснар от Големия пазар, който поиска три златни за изваждането на зъба. Той също ни позна и като огледа пак насинените ни лица, срещна погледа на навъсения Халас. Осъзнавайки, че сега като нищо може да изяде боя, бръснарят побърза с нова оферта:

— Една златна, уважаеми гном! Единствено за вас!

Изненадващо, но Халас не налетя на бой, а като сви пръсти в неприличен жест, ги пъхна под носа на бръснаря и се ухили така, че да се види празнината между зъбите му, след което злорадо каза:

— Една златна? А нещо ей такова не искаш ли?!

Глава 4

Неприятностите започват…

До кръчмата се добрахме без каквито и да са изненади. Когато казвам „без каквито и да са изненади“, имам предвид, че по пътя не се случи нищо ужасно. Мумр не се опита да изтръгне от свирката си рева на полудяло от щастие магаре, Халас с никой не се скара и не се сби, Кли-кли не вдигаше полите на почтените матрони, не пя вулгарни песни и не прави физиономии на стражата, а Змиорката не закла никой. Да се разхождаш с моите приятели из града си беше като да танцуваш джанга с Неназовимия по ръба на тънка порцеланова чинийка, окачена над пропаст, пълна с вряща лава (или магьосникът ще те изпържи, или чинията ще се счупи и ще трябва да се къпеш в гореща лава).