Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 45

— Стига! — едновременно закрещяха Фенерджията и Делер. Кли-кли прекъсна песента и с весела усмивка огледа сгърчените ни лица.

— Всеки момент ще се издрайфам — процеди през стиснати зъби Арнх.

Лицето му беше видимо позеленяло, а тънкият бял белег, разделящ мургавото му чело на две, беше станал по-забележим.

Мармота вдигна линга и го премести по-далече от Кли-кли.

— Сега разбирам защо Непобедимия иска да те ухапе — каза Мармота. — Ако се опиташ да изядеш линга, ще те убия!

— Глупаци! — обиди се Кли-кли. — Това е просто песен за маса. Ние не ядем такава гадост.

— Кой ви знае вас, зелените — поемайки си дъх, каза Делер. — Уж сте добрички, добрички, а после — прас, и те няма.

— Хайде стига! Защо се държите като деца? Нека по-добре да ви изпея друга песен, нарича се „Муха в чинията“.

— Още една такава песен, Кли-кли, и ще те ударя. Болезнено! — с много заплашителен глас каза Мумр.

Кли-кли погледна Фенерджията и реши да не пее, преценявайки трезво, че не си струва да си рискува главата заради някаква песен.

— Уважаеми господа! — към нашата маса приближи някакъв старец. — Помогнете на инвалида, купете му халба бира!

— Ти не приличаш много на инвалид — измърмори Делер, когото боговете бяха лишили от дара на щедростта.

— Но е така — трагично въздъхна просякът. — Десет години се скитах по пустините на далечния Султанат и оставих всичките си сили и богатство в пясъка.

— Аха — недоверчиво се подсмихна Делер. — В Султаната! А аз мисля, че през целия си живот не си пристъпвал извън стените на Раненг на повече от десет ярда.

— Имам доказателство — старецът леко се олюля, явно днес не за първи път си просеше бира. — Ето!

И той театрално извади изпод мръсния си, изпъстрен с кръпки плащ нещо, напомнящо палец, но поне тройно по-голямо, а и зелено, освен това с шипове и в саксия.

— И що за звяр е това? — попита Делер, като предпазливо се отдръпна на безопасно разстояние от странното нещо.

— Ех, младеж, младеж — поклати глава старецът. — Нищо не знаете. Това е кактус!

— Какво, по дяволите, е кактус? — не разбра джуджето.

— Истински кактус! Това е рядко цвете на пустинята, което има лечебни свойства и цъфти веднъж на сто години.

— А! — недоверчиво разглеждайки рядкото пустинно цвете, се произнесе Арнх. — На мен пък повече ми напомня не на растение, а на нещо друго, само че зелено и бодливо.

— Хайде, престанете и купете бира на стареца — включи се в разговора и Фенерджията.

— И не само на стареца — промърмори Халас, отваряйки очи. — На мен също! Само че не бира, а оная отрова, която пих досега. Зъбът пак ме заболя!

— Ти си спи — изшътка му Делер. — За днес пи достатъчно.

— Да бе! — изсумтя гномът. — Няма да стане! На стареца, значи, може, а на мен — не?! Аз дори няма да те слушам! Сега ще стана и сам ще си взема всичко!