Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 44

— Всъщност, гоблините са майстори на готвенето — изказа своето мнение Кли-кли.

— Аха, само дето нормалните хора не могат да ядат вашата храна — изсумтя Фенерджията.

— Вас, Дивите, трудно могат да ви нарекат нормални — каза Кли-кли. — По време на рейдовете в Безлюдните земи сигурно се тъпчете с всякакви боклуци!

— Случвало се е — съгласи се Фенерджията. — Помня, че веднъж трябваше да ядем месо от снежен трол, да знаеш каква гадост беше!

— Пфу! — Мармота потръпна от спомена.

— Стига, не говорете така — не се съгласи с другарите си Делер. — Месо като месо, единственият му недостатък е, че леко вони на лайна.

— Уф! Точно от него, драги — включи се и Фенерджията, — тогава едва не си издрайфах червата!

— Нещо не останах с такова впечатление — ухили се джуджето. — След цяла седмица гладуване в снеговете ти така му се нахвърли, сякаш не беше тролско месо, а телешки пържоли. Плющяха ти ушите! А ако беше изчакал да го изпека, а не да го ядеш сурово, направо щеше да ти стане любимо.

— Гарет, мен не ме гледай — дистанцира се Арнх от откровенията на Делер. — Аз съм Стоманено чело, а не Шип, тези страсти са новина и за мен.

— Всички Чела сте един дол дренки — махна с ръка Мармота. — Не като нас, разузнавачите! Ние обикаляме по целите Безлюдни земи, а не стоим зад стените!

— Да обикаляш Безлюдните земи си е съмнително удоволствие — не се съгласи представителят на Пограничното кралство. — Я на огрски топор ще се натресеш, я свен ще те мерне.

— Хайде стига — не издържа Кли-кли, вдишвайки за ободряване над халбата бира. — Това ли ви е страстта в готвенето? Месо от трол! Ха!

Кли-кли направи гримаса, сякаш поне пет пъти на ден само тролско месо яде.

— А ти опитвал ли си по-екстравагантни блюда? — с любопитство се обърна към него Змиорката.

— И още как! — гордо каза Кли-кли. — Дори имаме една древна песен за такава храна!

— Хайде, изпей я тогава — помоли Мумр.

— По-добре недей! — размаха ръце Делер. — Знам го аз вашето зелено племе! Вие сте по-зле и от брадатите! Запеете ли, всички кучета в радиус миля почват да вият!

— Последно да пея или да не пея? Решавайте — в очите на шута танцуваха малки демончета.

— Добре де, пей — въздъхна Мармота. — Така или иначе няма да се успокоиш, докато не попееш.

— Аха! — радостно се ухили шутът и с тъничък гласец на придворна дама запя непретенциозна гоблинска песен за полезната храна.

По паянтовите стълби бързам. И гълтам саждите фенерски, В склада спускам се завчас. Бързам покрай прашните стелажи Да намеря маринованите мишки — Гори хищният ми поглед. Проблясва прашното стъкло, Вони ужасно плесента, Буркана бързо аз отварям. Вдишвам аромата тъй прекрасен И с треперещи си пръсти хващам На мишката опашката леплива. Сладкият им мирис омагьосва, А вкусът — достоен само за крале, Деликатният им, нежен вкус. Те хлъзгави са и са меки, И имат кисели чревца И дълги, белички мустачки. Те имат умерена соленост И мътна, вкусна марината, Еликсир за всеки. А лепкавият им, мазен сок И лапичките, свити във юмрук, Не се уморявам да ги хваля. Не всеки да проумее би могъл, Как може да киселее и смърди Мишата вода! Прекрасни мишки, няма спор, Благоуханен и обилен мой обяд, Любимата ми храна.