Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 43

Времето минаваше неусетно, хора влизаха в кръчмата и си излизаха, каменоделците, доралисците и егерите систематично се наливаха с вино и някъде около два часа по-късно, когато пред мен стоеше третата халба бира, а пред Халас — осмата от неговото огнено „лекарство“, незнайно откъде се появи дядо със свирка и засвири весела джанга. Най-трезвените и способни твърдо да стоят на краката си започнаха да танцуват. Арнх хвана под ръка изпискалата първоначално от възмущение, а след това от удоволствие прислужница и я завъртя във вихъра на танца. Каменоделците весело припяваха, доралисците удряха с халби по масата, а ние потропвахме с крака, опитвайки се да влезем в такт с музиката, единствено Халас не обръщаше внимание на всеобщото веселие и продължаваше да се налива с помията си. Гном или джудже може да изпие, без да се напие, колкото и цяла тълпа хора няма да могат. Но халбите, наредени пред Халас, бяха напълно достатъчни езикът му да започне видимо да се преплита, носът му да почервенее, а очите му да заблестят. Апотеоз на лечението беше признанието на гнома в искрена любов към Делер.

— Ех, ти! Шап-апко! Хлъц! Какво щях да пра-а-авя, ако мутрата ти не е край мен? — зафъфли гномът и се опита да свали любимата шапка на Делер от главата му. — При-ислуж-ница-а-а! Хлъц! Дай от същото!

Но Мармота още преди половин час незабелязано от Халас беше казал на собственика на кръчмата, че гномът се е наливал достатъчно. Кръчмарят беше възмутен от предложението, лишаващо го от законен доход, но когато чу, че пияният гном е в състояние да направи погром в „Слънчевата капка“, неохотно се съгласи да не сервират повече алкохол на Халас.

Мина още известно време, а моите спътници изобщо нямаха намерение да стават. Сега си бяха намерили ново забавление — Мумр и Мармота започнаха да играят на погледи с доралисците. Всяка от страните се опитваше да пробие дупка в другата. Каменоделците, осъзнавайки, че може би са си намерили съюзници, видимо се ободриха, а егерите се замислиха чия страна да вземат в предстоящия бой.

В кръчмата нахлу весела тълпа студенти, решили да отпразнуват успешното вземане на изпита. Халас кротко клюмна на рамото на Фенерджията и Делер въздъхна с облекчение — досадният гном най-накрая го беше оставил на мира.

Някак неочаквано на нашата маса възникна спор за кулинарните умения на различните раси в Сиала. Джуджето се биеше с юмрук в гърдите и настояваше, че никой не може да готви по-добре от неговия народ, на което Кли-кли предложи да събуди Халас и да разбере неговото мнение по въпроса. Делер бързо каза, че няма смисъл да будят партньора му, гномите така или иначе от храна нищо не разбират, достатъчно било само да си припомним как готвел Халас по време на нашето пътуване.