Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 37

— Гномовете не се страхуват! — гордо каза Халас и с уверени стъпки се заизкачва по стълбите.

— Само да не припадне — прошепна ми Кли-кли.

Гномът, който първи се хвърли в боя в двореца на Сталкон и не се уплаши от съществата, появили се след магията на слугите на Неназовимия в Харгановата пустош, сега се тресеше като трепетликов лист на есенен вятър.

— Ако припадне, Делер ще го хване — успокоих Кли-кли аз.

Ние влязохме в сградата и продължихме по дълъг коридор, претъпкан с възбудени студенти, след което се озовахме в зала, където видимо се провеждаше лекция.

Подът на залата рязко слизаше надолу към катедра, до която някакъв белокос преподавател принуждаваше двадесетина студенти да гледат как той с помощта на трион и нож разфасова проснатия на желязна маса труп.

— Господин професор! — извика нашият водач. — Доведох ги!

Професорът се отказа от опитите да отвори черепа на нещастния покойник и, присвивайки очи, за да ни фокусира, каза:

— Е, най-накрая! И колко са много!

— Само него го боли зъба — бързо каза Делер и посочи с пръст Халас.

Халас подскочи и изгледа злобно джуджето.

— Гном? Хм… Какво пък, това ще бъде опознавателно — каза професорът и остави триона настрана. — Заповядайте, почтени, заповядайте.

— Това е, приятели — обречено въздъхна Халас. — Дойде ми реда за рачешката шейна.

— Върви, не се страхувай — побутна го Делер. — Гарет, идваш ли?

— Не — отвърнах аз. — По-добре да поседя ей тук на скамейката.

— Напразно, такова представление ще пропуснеш! — Кли-кли весело заподскача по стълбите след Делер и Халас.

Аз седнах на една от скамейките и започнах да наблюдавам как слагат Халас да седне на стол, поставен до масата, където лежеше трупът. Професорът изми ръцете си и взе нещо подобно на инструмент за изтезание на палач-садист.

— Какъв беше този човек? — попита Змиорката, сядайки до мен.

— За кого говориш?

— За твоя приятел. Бас беше, нали?

— Всъщност не ми е приятел. Сега… — аз се поколебах и на свой ред попитах: — Теб обикновено любопитство ли те гризе или имаш сериозна причина да се интересуваш от миналото ми?

Змиорката известно време мълча. Той по принцип си беше мълчалив, понякога по цял ден не отваряше уста.

— И едното, и другото, честно казано. Доста ме притесни, че изведнъж се появи човек, който те познава добре.

— Мислиш, че това не е просто съвпадение?

— Не знам — сви рамене Змиорката. — Ти изведнъж видя някакъв стар враг. Съвпадение? След това, буквално няколко минути по-късно, се появява още един твой познат. Пак съвпадение? В последно време със склонен да се отнасям подозрително към всякакви съвпадения и случайности. И, извинявай, не вярвам на никого, освен на себе си. Нас ни търсят, търсят ни същите онези неизвестни, с чиято помощ загинаха първите две експедиции до Костните дворци.

— Откъде знаеш за тези експедиции? — изненадах се аз.

— Това тайна ли е? — Змиорката ме погледна. — Целият дворец само за това шепне по ъглите. И този Бас, незнайно как попаднал на нас, започва малко да ме тревожи.