Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 35

— Но маговете можеха да изпратят съобщение до града! — възрази му гоблинът.

— Няма да го направят. Вече говорихме по тази тема, помниш ли? И маговете, и онези егери, които останаха край Вишки, ще стоят там минимум три месеца, преди да хукнат да ни търсят. Ако изобщо им е до нас след това. А на тези егери не обръщай внимание, те просто са разквартирувани в Раненг и не са чували за нас.

— Добре — неохотно се съгласи Кли-кли с аргументите на гаракеца.

Аз изобщо не разбирах защо прекрати комедията и направи от себе си страхлив глупак. При Кли-кли с мозъка всичко беше наред, ако е необходимо, той без проблем ще победи на цранта и самия Арцивус, а всичко, което сега каза Змиорката, гоблинът и сам го знаеше прекрасно.

— Между другото, Гарет — обърна се към мен Кли-кли. — Защо ми каза да се усмихвам?

— Усмивката ти е глупава — отвърнах, свивайки рамене.

— И какво? — не ме разбра кралският шут.

— Ами… — проточих аз и като не издържах, се ухилих широко. — Когато направиш глупава усмивка, започваш да приличаш на идиот. Схвана ли?

Гоблинът се препъна на равно място, а Делер направо се задави от смях. Може би това беше един от малкото случаи, когато победих Кли-кли в собствената му игра.

Глава 3

Гномският зъб

Огромните бронзови крила на портата на Университета в Раненг, на които беше гербът на тази древна и почтена институция, гравиран под формата на разтворена книга с увита около нея лоза, се оказаха широко отворени и гостоприемно посрещаха всички, идващи от парка, разпрострял се между Горния град, Университета и школата на Ордена. Паркът наистина беше огромен и прекрасен и когато се озовах в него, имах чувството, че съм попаднал в приказната гора от детските сънища, в която дъбовете целогодишно подпират със зелените си корони небесния свод.

Нашият водач ни поведе през портата и после свърнахме по една от сенчестите каменни пътеки, водещи покрай сивите сгради на факултета към сърцето на Университета.

— Защо има толкова малко хора тук? — полюбопитства Делер, докато се оглеждаше на всички страни.

— Студентите са или на практика, или държат последните си изпити, или вече са във ваканция, почтени. Всичко зависи от факултета — сви рамене момчето. — Да знаете какви купони стават тук в началото на есента! А сега е пълен застой, като в блато, освен централната сграда от тази страна на Университета, сега почти всички факултети са разположени в нея…

— А този ваш… — Делер защрака с пръсти, припомняйки си името. — Лечебен факултет, той къде е?

— А! Лечебният факултет е до моргата, така че няма да видим почти нито един студент, докато не стигнем на мястото.

— До моргата? — стреснато попита Халас.

— Това е за в случай, че нещо се обърка с ваденето на зъба — подкачи го Делер. — Да не се мъкне трупа надалеч.

— Какво грачиш, мутро? — подскочи Халас. — Цялото ви джуджешко племе е такова, само да грачите можете. Цял живот само това правите, а ние всички шахти и тунели за вас прокопахме!