Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 36

— Вие за нас?! Та вие и една свястна вещ не можете да направите със собствените си ръце! Мотичници сте се родили, мотичници ще си и умрете!

— Може и да сме мотичници, но не крадем чужди магически книги!

— Нищо не сме откраднали! — възрази Делер. — Това са нашите книги!

— Стига! — не издържа и изкрещя Змиорката. — Престанете да се карате!

Изненадващо, но думите на Змиорката оказаха на гнома и джуджето точно същия ефект, както ведро студена вода върху биещи се котки. Халас и Делер затвориха усти и заплашително засумтяха.

Каквото и да казваше нашият водач, но все пак срещнахме по пътя няколко студенти. Двама бледи младежи, измъчени дали от изпити, дали от обилна дегустация на младо вино, минаха покрай нас, спорейки за това има ли светлината същност или е просто само антимрак без право да се разпада на съставните си елементи.

Друга компания седеше на тревата под дърветата и лениво прелистваше книги.

— Тези са от Литературния факултет — улавяйки погледа ми, презрително поясни нашият водач. — Бохеми.

Кли-кли изсумтя язвително, чувайки последната дума.

— Какво сумтиш? — не се сдържах и го попитах аз.

— Такива модерни думички знае — подсмихна се гоблинът. — Направо е готов за професор.

Не знам за какво се изненадваше — светът не стои на едно място, науката се развива и скоро всеки селянин ще знае не само какво означава думата бохем, но и ще може да напише трактат „За филологическите изисквания на нецензурната лексика, срещаща се в южните райони на Валиостр“.

Гномите бяха открили тайната на барута, бяха сътворили печатарската преса, носеха се слухове, че сега майсторят в мините си някакъв парен котел. Ще минат сто години и никой няма да се изненадва, че книгите не са написани на ръка, а са напечатани на печатна преса. А може след хиляда години хората да се научат и да летят.

— Не се хили, Кли-кли — подкачих шута. — Това не краси културния гоблин.

— Ти пък не знаеш какво е това бохем! — не остана длъжен Кли-кли.

— Представи си, знам — разочаровах го аз. — Библиотеката на моя учител може да съперничи на кралската.

— Нещо не ти вярвам, образован крадец — това е глупост.

— Да. Както и образован гоблин. Какво четете в Заграбия, освен книгите на вашия Тре-тре?

— Великият Тре-тре — машинално ме поправи Кли-кли. — Имаме много древни книги, Гарет-барет. Много повече, отколкото си мислиш! Много хора са готови да си заложат душите, за да им хвърлят дори само едно око.

— О, вярвам ти, тайната рецепта на гоблинския буламач, който така замъглява мозъка, много го търсят…

— Бля-бля-бля! Изглежда, пристигнахме.

Зад дърветата се показа жълта триетажна сграда с широко стълбище, на което количеството студенти можеше да си съперничи с броя на гномите на Полето на плевелите.

— Изпити? — попита Делер, гледайки прелистващите книги студенти.

— Да, днес е изпитът по анатомия за втори курс — намръщи се момчето. — Всички издържали ще отидат в „Слънчевата капка“ да празнуват. Така че довечера ще има голямо напиване!

— Ясно — ухили се Делер, сякаш самият той току-що е преминал същата тази анатомия и вече пиянства — Ъ-ъ… приятелю мой Халас! Ти нещо пребледня. Да не те хвана шубето?