Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 39

Алексей Юрьевич Пехов

— Да-а… — проточи Змиорката.

— Задоволих ли твоето любопитство?

— Да, Гарет. Да се надяваме, че вашата среща е просто съвпадение… Смяташ ли да се срещнеш с него и да поговорите?

— Не, той избра друг живот…

Змиорката не каза нищо. Той насочи вниманието си към случващото се до катедрата.

Професорът, стиснал инструмента за мъчения в ръката си, четеше лекция на студентите.

— … Както виждате, зъбночелюстната система на гномите е доста близка до зъбночелюстната система на човека. Но има и определени различия: структурата на черепа и алвеоларните израстъци на челюстите на гномите са малко по-различни. Захапката им е права, а зъбите на тази раса са доста по-малко, отколкото на хората, те са само двайсет и четири, по дванадесет на всяка челюст. Отсъстват кучешки зъби и втора двойка кътници. За съжаление, приятели, нямам възможност да ви покажа зъби на орки или елфи. Но повярвайте ми, и при двете раси те са абсолютно идентични, което доказва тяхното изключително близко родство. Свръхразвитите глиги на долната челюст са довели до развитие на доста специфична захапка, при която долната челюст се измества по време на отварянето на устата… Впрочем, ние се разсеяхме. Причината, накарала днешният ни пациент да дойде, е горен десен четвърти зъб. Склонен съм да предположа, че факторът за възникване на болката е рязкото преохлаждане на тялото. Но тук, разбира се, е желателно да се говори с пациента, защото с предположения не се стига далече. Спомням си, че имаше случай, когато мой пациент…

— Мисля, че това ще продължи много, много дълго — подсмихна се Змиорката.

Така мислеше не само гаракецът. Някои от студентите откровено скучаеха, Кли-кли поглеждаше с интерес към лъскавия нож, оставен до трупа, а Делер отчаяно се прозяваше, покривайки уста с масивната си длан. Халас нетърпеливо се въртеше в стола, като постепенно цветът на лицето му се променяше от блед към червен. И в момента, когато приказливият професор започна да анализира десетия клиничен случай от своята практика, търпението на гнома свърши.

— А-а-а! Кълна се в ледените червеи! — изрева гномът. И като скочи от стола, решително закрачи в нашата посока.

— Къде тръгнахте, скъпи?! — извика изненаданият професор. — Ами зъбът?

Всички студенти се събудиха от дрямката и зяпнаха гнома.

Чувайки въпроса, Халас спря, обърна се и показа на присъстващите неприличен жест, от който бедният професор се хвана за сърцето. Останал доволен от резултата, гномът с гордо вдигната глава се запъти към изхода.

— Дотук с изваждането! — изплю Делер, присъединявайки се към нас.

Кли-кли не каза нищо, само трагично въздъхна и подсмръкна с нос.