Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 34

— Чакайте! — извика той. — Вие нали търсите бръснар?

Халас замръзна с крак във въздуха, после бавно го отпусна и се обърна към нас. Лицето на гнома не предвещаваше нищо добро за момчето.

— Колко? — попита Халас, свивайки юмруци.

— Безплатно!

Това накара гнома здраво да се замисли. Той изсумтя, почеса се по врата и каза:

— Стори ми се да казваш, че ще ми извадят зъба напълно безплатно. Така ли е?

— Точно така!

— А? — замислено произнесе Халас и отново се почеса по врата. Сега гномът се разкъсваше между алчността и желанието да се бие.

— Това са пълни глупости, брадати! — ухили се Делир. — Безплатно нищо не се случва!

— И аз мисля така — Халас отново погледна момчето с лош поглед.

— Не, почтени! Аз не лъжа! В университета във факултета на лекарите ще ви направят всичко безплатно. Освен това не са бръснари, а истински лекари! Светила на науката! Професори!

— М-да? — все още недоверчиво каза Халас. — И тези твои професори нямат какво друго да правят, освен да вадят зъби на хората?

— Ами сега е седмицата на изпитите в Университета — обясни ни студентът. — Професорите казват на големите курсове как да лекуват, едновременно с това и показват, а след това изпитват как сме усвоили материала.

— Води ни, студенте — съгласи се Кли-кли вместо Халас.

— Чакай, задръж малко, зеления! — Халас, усещайки, че му предстои скорошно сбогуване със зъба, стана упорит. — Значи теб, студенте, специално за това са те изпратили в града?

— Да, почтени, случайно чух разговора ви с бръснаря.

Халас въздъхна, помисли, после още веднъж въздъхна, замижа и кимна.

— Води ни.

Естествено, никакъв превоз, още повече карета, не ни се полагаше. И ако джуджето и гномът крачеха така, сякаш изобщо не се бяха уморили за цялото това време, на мен краката ми пламтяха и решително искаха почивка.

Наложи се да трамбоваме в обратна посока през целия Раненг до Горния град, където се намираше Университетът.

Изведнъж Кли-кли възкликна уплашено и ме дръпна за ризата.

— Гарет, виж! Бездушни! — прошепна театрално и посочи войниците.

Петима воини, облечени в бели мундири и червени панталони, крачеха срещу нас.

— Гарет, какво ще правим?

Кли-кли наистина ли се паникьосваше или от нямане какво да прави правеше комедия?

— Усмихвай се — казах за всеки случай.

— Какво? — ококори се гоблинът.

— У-смих-вай се — процедих през стиснати зъби и разтегнах устни в идиотска усмивка, за да му дам пример.

Кли-кли уплашено хлъцна и се разля в усмивка от ухо до ухо, показвайки на целия свят многобройните си зъби. Сега на гоблина не му беше до мен, той старателно се усмихваше и не забеляза, че бях престанал да се усмихвам. Халас и Делер също забелязаха Бездушните и видях как гърбовете им веднага се вдървиха. Но виж Змиорката изобщо не трепна. Железен тип.

Бездушните егери минаха покрай нас, без дори да ни удостоят с поглед, а Кли-кли облекчено въздъхна:

— Пфу, размина ни се!

— Защо толкова се страхуваш от тях? — попитах аз.

— Ами как иначе, след Вишки… — озадачено отвърна Кли-кли.

— Вишки? Успокой се, Кли-кли — усмихна се Змиорката. — Не мисля, че маговете са разтръбили на целия свят, че сме избягали от тях. Те правеха нещо тайно в онова село и затова ще мълчат, за да не привличат излишно внимание към себе си.