Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 32

Бас ме последва, а преследвачът, който тъкмо се готвеше да ме сграбчи за врата, изруга отчаяно и ни подмина. Сега вече имахме някакъв шанс да се изгубим в лабиринта улички на Предградието.

— Тоя ще ни откъсне главите! — с усилие изхриптя Бас.

Не му отговорих и само се затичах още повече, надявайки се, че предсказанието на Бас няма да се сбъдне. Завихме за пореден път, чувайки как мъжът заплашва да ни откъсне ръцете. Започнах да губя сили, а проклетият непознат сякаш нямаше умора.

Изведнъж от някаква тъмна ниша на тясна уличка се появиха нечии ръце и като ни сграбчиха за яките, ни издърпаха в тъмното. Бас уплашено закрещя и заудря въздуха с ръце, аз не изоставах от приятеля си и се опитвах да се освободя и да сритам човека.

— Млъквайте, ако искате да живеете! — прошепна един глас. — Стойте тихо!

Имаше нещо в този глас, което веднага ни накара да млъкнем.

Преследвачът мина покрай нишата, огласяйки уличката с цветущи ругатни.

Човекът, който ни спаси, продължаваше да ни стиска и да се вслушва в тишината, а аз реших да се възползвам от момента и да прибера чантата с парите в джоба.

— Не си прави труда — каза непознатият. — Не крада от джебчии.

— Не съм джебчия! — запротестирах аз, тракайки със зъби от студ. Без топлата шуба си беше студено.

— Не си джебчия? А кой си тогава? — усмихна се спасилият ни от неприятности човек.

— Аз съм крадец!

— Краде-ец? Я виж ти. Кълна се в Сагот, може и да станеш добър крадец с моя помощ. А може и да не станеш, малчо. Я да огледам днешния си улов.

Мъжът ни пусна, излезе на светло и внимателно ни огледа.

— Е, кои сте вие? — попита най-накрая непознатият.

— Аз съм Бас Невестулката — подсмръкна Бас.

— А аз съм Гарет Бълхата — отговорих, докато изучавах неочаквания ни спасител.

— Какво пък — усмихна се мъжът. — А аз съм Фор. Фор Лепкавите ръце.

* * *

— Гарет, ти познаваш ли го този кретен? — гласът на Халас ме изтръгна от спомените за миналото.

— Да, това е стар мой… приятел… — промърморих аз.

— Много стар — усмихна се Бас. — Радвам се да те видя жив и здрав, Гарет!

— Аз също — отвърнах не съвсем приятелски.

— Как е Фор? — Бас сякаш не забеляза сухия ми тон.

— Жив, по волята на Сагот.

— Още ли обучава младежи? — усмихна се Бас.

— Не, сега е жрец. Защитник на ръката на Сагот.

Бас подсвирна.

— Слушай, Гарет — не издържа гномът. — Какво ще кажеш с твоя приятел да си поговорите следващия път? Огромно благодаря за помощта, уважаеми, но трябва да тръгваме.

— Делер — казах на джуджето. — Дай пари на Бас.

Изненадващо, но джуджето, без да протестира, бръкна в чантата си и връчи на Бас три сребърни монети.

— Хей! — възмути се Бас. — Не ми трябват пари! Помогнах на приятел!

— Парите на никого не са излишни, Бас — казах аз. — Всичко хубаво. А, да! Ако те интересува, Маркун вече не е между живите.

— И това ли е всичко? — той изненадано разпери ръце. — Дори няма да поговориш с мен? Ще си тръгнеш просто така, след като не сме се виждали повече от десет години?

— Нямам време, приятел — подхвърлих аз.

— Как да те намеря, Гарет? — извика Бас след мен.

— Не мисля, че ще се срещнем, Бас — обърнах се аз. — Аз само преминавам оттук, утре вече няма да съм в града.