Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 31

— Наивника.

— Нали ти казах — подсмръкна с нос приятелят ми. — Ох, забогатяхме!

— Рано се радваш — казах аз, докато изпровождах мъжа с поглед. — Разбра ли къде крие парите?

— Да. В десния джоб. Там има чанта.

— Да вървим.

Стараехме се да останем така, че човекът да не ни забележи. Да му бръкна в джоба сега означаваше да си навлека неприятности, хората не бяха толкова много и не можех да се приближа незабелязано, така че ни оставаше само да чакаме удобен случай.

— Сигурен ли си, че е изпил две кани вино? — прошепнах на Бас, без да откъсвам очи от непознатия.

— Защо? — зашепна в отговор и той.

— Върви много уверено. Изобщо не прилича на пиян.

— Пияните са най-различни — не се съгласи Бас. — Баща ми не можех да го разбера дали е пиян или трезвен, чак докато не залази на четири крака.

Междувременно човекът обикаляше без видима причина из цялото Предградие, подобно на заек в гората, когато иска да си оплете следите. През цялото време се държахме на разстояние и не попадахме пред погледа му, докато най-накрая той не излезе на Пазарния площад. Тук имаше много народ и не ни беше трудно да се приближим точно зад гърба на човека със златните монети.

Бързо кимнах на Бас и той се отдръпна.

Постарах се да дишам през нос, да вляза в синхрон със стъпките на човека и да се отърся от нервния трепет. Пръстите на ръцете ми бяха доста премръзнали и далеч не толкова ловки и послушни, както обикновено. Ако в джоба му нямаше цели три златни, изобщо нямаше да рискувам.

Някой ме бутна в гърба, за миг се оказах почти притиснат към мъжа и, като се възползвах от този подарък на боговете, плъзнах ръка в джоба му. Веднага напипах чантата, хванах я и тъкмо се наканих да изчезна, когато непознатият неочаквано сграбчи ръката ми. Бледосините му очи срещнаха моите.

— Хванах те, крадецо! — изсъска той.

Изписках уплашено и опитах да се изтръгна, но мъжът беше много по-силен и ръката ми дори не мръдна в мечешката му лапа. Като светкавица ме прониза мисълта, че този път май наистина загазих здраво.

Незнайно откъде появилият се Бас полетя към човека изотзад и ловко го ритна в крака. Човекът изкрещя от болка и пусна ръката ми.

— Бягай! — извика Бас и хукна.

Не се поколебах и го последвах, стиснал здраво жадуваната чанта, а зад гърба си чувах как ограбеният мъж ни преследва.

— Крадци! — крещеше той. — Дръжте крадците!

Промъкнахме се през тълпата и излетяхме от Пазарния площад на някаква тясна уличка. Проклетият мъж не изоставаше нито на крачка. Беше ми трудно да бягам, шубата се оплиташе в краката и тропотът на преследвача се чуваше все по-близо и по-близо. Пред мен Бас летеше с всички сили и разстоянието помежду ни постепенно се увеличаваше. Изстенах разочаровано: налагаше се да зарежа спечелената с толкова усилия кожена шуба. Сложих чантата в устата си и тичайки, започнах да разкопчавам копчетата. Шубата излетя от раменете ми и падна в снега. Веднага ми стана по-леко да тичам, увеличих скоростта и успях да настигна Бас.

— В пресечката! — извиках и рязко завих надясно.