Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 30

„Мръсната риба“, очукана от времето кръчма, се намираше в самия център на Предградието, близо до площад Киселите сливи. Нито един нормален човек в града няма да отиде да пълни корема си в „Рибата“ — киселото вино и изобилието от буболечки отблъскваше свестните посетители.

Спряхме на отсрещната страна на улицата, точно срещу вратата на кръчмата.

— Сигурен ли си, че твоят човек е още вътре? Каква работа ще има в такава дупка при три златни в джоба? Не може да намери по-добро място ли? — попитах за всеки случай аз.

— Явно не може — измърмори Бас. — Той беше там и на масата си имаше две кани вино. Не мисля, че е успял да ги излочи за времето, докато тичах за теб.

— Ти просто не знаеш как някои могат да лочат вино — възразих аз. — Вече може да е на левга оттук.

— Гарет, вечно се паникьосваш за дреболии — изсумтя Бас. — Казвам ти, че е вътре!

— Добре — въздъхнах аз. — Ще чакаме.

И ние зачакахме, а да чакаш в студа, макар и леко, е доста неприятно удоволствие. Всеки път, когато вратата на кръчмата се отваряше, ние с Бас скачахме и всеки път Бас казваше, че това не е нашият човек.

— Слушай — не издържах аз след два часа чакане. — Вече замръзвам.

— На кой му е лесно? Аз също замръзвам, но човекът е там!

— Ще изчакаме още половин час и ако не излезе, аз се махам оттук — казах твърдо. Бас въздъхна скръбно.

— Да отида и да проверя?

— Да бе. Само това остава, Кра да те пребие. Стой, където си.

Студът лакомо облизваше пръстите, затова започнах да тъпча от крак на крак и да пляскам с ръце, опитвайки се поне малко да се стопля. Бас още няколко пъти го обземаше желание да отиде в кръчмата и да провери там ли е собственикът на трите златни, но всеки път, след кратки препирни с мен, той оставаше на мястото си.

— А може ли да се е напил? — неуверено попита моят приятел, когато вече започвах да си мисля, че пръстите на ръцете ми са се превърнали в ледени висулки.

— Може… — отговорих, тракайки със зъби. — Вече не искам нищо друго освен топлина.

— Ето го! — внезапно каза Бас и посочи към човека, който в този момент излизаше от кръчмата.