Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 29

— Здравей, Гарет!

Не ми оставаше нищо друго, освен да отговоря:

— Здравей, Бас.

* * *

— Здравей, Гарет.

— Здравей, Бас — отвърнах лениво и отворих едното око.

— Пак ли спиш? — попита приятелят ми.

— Аха.

— Гладен съм — Бас направи гримаса и се потупа по корема.

— Това какво ме засяга?

— Но ти си ми приятел!

— Така е, приятел съм ти. Но си вече на единайсет години и е крайно време да се научиш как да си набавяш прехрана не само с игра на зарове или карти.

— Ех! — разочаровано въздъхна Бас и седна на ръба на сламения ми дюшек. — Това, че си с една година по-голям от мен не означава, че си по-умен и трябва да ме учиш как да живея!

— Ако не мога да те уча, защо тогава се мъкнеш при мен с мрънкане за храна? — ухилих се аз.

— Има работа — със съвсем различен глас каза Бас.

— Е? — изправих се на леглото аз.

— Има един човек, играеше зарове в Сополивия Кра…

— Ти как попадна в кръчмата на Кра? — изненадах се аз.

Нас не ни пускаха в игралното заведение на Сополивия Кра.

Кра нямаше никаква полза от хлапета-джебчии. Такива като нас само се пречкаха в краката на приличните клиенти, а и ги преджобваха.

— Ами попаднах! — лукаво присви сините си очи Бас.

Бас неслучайно го наричаха Невестулката. Той можеше да се промъкне навсякъде — друг е въпросът, че при тези промъквания моят приятел често загазваше.

— И какво за този мъж?

— А! Като цяло игра с Кра на зарове и спечели три златни!

Аз подсвирнах. Три златни! Само веднъж бях успявал да измъкна от джоба на минувач златна и с нея двамата с Бас живяхме цели два месеца! А тук цели три!

— И мислиш, че можеш да ги вземеш от него ли? — внимателно погледнах Бас.

— Аз едва ли, но виж ти ще можеш — намръщено призна Бас.

— Аха — казах навъсено. — А ако нещо се случи, ще хванат мен, а не теб.

— Не се притеснявай! — безгрижно махна с ръка Бас. — Този тип е наивник. Ако нещо стане, ще ти помогна. Нали сме екип!

Екип… За двете години от нашето запознанство и живот в кварталите на Предградието бяхме преживели много неща заедно. И за този период имахме както лоши, така и добри дни (лошите все пак бяха повече).

В сравнение с мен Бас не се справяше много добре с преджобването на минувачите. Всъщност изобщо нямаше талант да изпразва портфейли и този товар легна изцяло на моите плещи. Затова пък Бас притежаваше други таланти: той можеше да омае и самия Неназовим, да забаламоса и излъже ближния си, да мами на зарове или карти, или да ме насочи към някой с издути до пръсване джобове.

— Прекалено лесно го изкарваш — не се съгласих аз.

— А ти не трябва да си толкова кисел. Да съм ти посочвал някога грешен човек?

— Добре — въздъхнах аз. — Къде е този твой златен чичо?

— Седи в „Мръсната риба“ и се налива с вино.

— Хайде, ела да ми го покажеш — казах неохотно.

Все още имахме една сребърна и пет медни монети и нямаше смисъл да си рискуваме главите, но това бяха цели три златни. За тези пари си струваше да се измъкна от леглото и да изляза на студа.

Изпълзяхме от старата рухваща барака, служеща за дом на повече от двадесет души. Тук живееха същите като нас бездомници.

Над Авендум властваше ранна пролет, земята беше покрита със сняг, а нощем ставаше като през лютия януари, когато много хора без покрив над главата си замръзваха направо на улицата. И все пак, въпреки студеното време, неприветливото сиво небе и обилния сняг, във въздуха се усещаше пролетта. Онзи пролетен, почти неуловим аромат на напъпили листа, бълбукащи потоци и мръсотия. Да, да! Именно мръсотия, която незнайно откъде се появяваше всяка година в Предградието на Авендум. Но мръсотията, разбира се, беше дреболия, малко неудобство и нищо повече, най-важното беше, че скоро щеше да настъпи по-топло време и аз най-накрая ще мога да хвърля тази опротивяла ми и съдрана на пет места скапана шуба, която откраднах от пиян младоженец още през ноември миналата година. Шубата наистина ме топлеше през цялата зима, но в нея не бях толкова ловък и бърз и това ограничаване на движенията неведнъж ме подвеждаше. Последната седмица едва не попаднах в лапите на стражниците, просто защото се замотах в собствените си дрехи.