Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 28

Устните на Змиорката трепнаха в едва забележима усмивка.

— Ако в моята страна законът се спазваше по същия начин, както при вас, тогава престъпниците в Гарак щяха да са повече, отколкото подкупните стражници в твоята стража.

— За какво намекваш? — злокобно присви очи десетникът.

Змиорката още веднъж се усмихна леко и започна да се люлее от пети на пръсти и обратно. Ръцете му се плъзнаха към дръжките на двойката гаракски даги. Този жест послужи за сигнал за стражниците и те като по команда направиха още една крачка назад. Халас най-сетне се успокои и удивено се вторачи в наобиколилите ни зрители и стражници, не можейки да повярва, че само благодарение на скандалната му натура се е събрал толкова много народ.

— Господа, господа! — неочаквано от тълпата излезе някакъв човек и пристъпи към стражниците. — Това са мои приятели, те не са оттук и още не са свикнали със законите на славния Раненг!

Непознатият беше приблизително на моя възраст, с остър нос, сини искрящи очи и тънки устни. Облечен беше с вкус, като заможен гражданин, и вероятно това накара стражниците да му отговорят, а не да го разкарат.

— Те нарушават реда и обиждат стражата — десетникът неприязнено изгледа непознатия.

— Разбира се, разбира се — прошепна съчувствено мъжът и като хвана внимателно стражника под ръка, го отведе настрани. — Но нали разбирате, те са от село, а там са диви места и приятелите ми изобщо не са обучени на добри маниери. В града са за първи път. А ей онзи, мършавият, е племенник на леля ми и съответно мой роднина! — човекът ме посочи с пръст.

— Какво прави този кретен? — Халас беше направо потресен.

— Измъква ни от лайната, в които попаднахме по твоя вина — обясни му Делер.

На Халас му стигна ума да не започва поредния спор.

— Трябваше да ги наглеждам, за да не се забъркат в неприятности — продължаваше междувременно да обяснява на стражника мъжът. — Влезте ми в положение, господин десетник! Ако стане нещо, леля ще ми откъсне главата и изобщо няма да ме пусне вкъщи!

Сребърна монета премина от ръката на човека в ръката на стражника.

— Ами… — проточи десетникът. — Ние все пак трябва да изпълняваме своя дълг и отговорностите си.

Още една монета премина от ръка в ръка.

— Макар че — стражникът започна малко да омеква. — Макар че след малко убеждаване бих могъл да пусна вашите… м-м-м… почтени роднини.

Трети сребърник смени собственика си.

— Да! — решително кимна десетникът. — Мисля, че за стражата на Раненг ще се намерят по-важни неща за вършене, отколкото да наказва невинни гости, които още не са свикнали с града. Всичко най-добро, почитаеми!

— Всичко най-добро — сбогува се с десетника мъжът.

— Да вървим, момчета — каза десетникът на подчинените си и стражата, изгубила всякакъв интерес към нас, изчезна в тълпата.

Зяпачите, осъзнавайки, че купонът приключи, бързо се разпръснаха. Пазарът отново забърза живота си и всички спряха да ни обръщат внимание.

Човекът дойде при нас, усмихна се и като ме погледна в очите, каза: