Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 27

Алексей Юрьевич Пехов

— Млъкни, Халас! — изсъска Делер и нахлупи шапката си до очите.

— Но, Делер! Това!

— Казвам ти, млъкни! Да се махаме оттук!

— Кажете какво се случи? — попитах отново.

— Този преспал с магаре кретен иска пари! — не издържа гномът.

— Ъ-ъ-ъ… — Змиорката също нищо не разбираше. — Но нали обикновено на бръснар се плаща?

— Но не и три златни! Чувал ли си някога за развален зъб да вземат три златни?

— Не съм.

Аз също не бях чувал. Три златни — това са много пари. За тях можеш да изтръгнеш всичките зъби на половината армия на Валиостр.

— Да вървим, Халас! — не отстъпваше Делер.

— Ей, ти! Проклет търгаш! Я ела тука! Аз на тебе за един петак ще ти избия всичките зъби! А шията направо безплатно ще ти я извия!

— Халас, затвори си устата и да се махаме оттук! — не издържа и закрещя джуджето.

— Змиорка, накарай ги да млъкнат и двамата, преди да е дошла стражата! — прошепнах на гаракеца, виждайки как около нас започват да се събират зяпачи.

За негово нещастие бръснарят се показа от бараката.

— Но моля ви — забърбори той. — Изваждам ви зъба с помощта на заклинание, закупено от магически магазин! Това е абсолютно безболезнена процедура, затова цената е такава! Но специално за вас, уважаеми, ще ви извадя зъба за две златни.

— Дръжте ме — помоли Халас и със свити юмруци се хвърли към бръснаря.

Бръснарят изпищя и се скри вътре. Делер увисна на гърба на гнома, а Змиорката му прегради пътя. Аз се престорих, че изобщо не съм с тях, а просто си стоя и дишам чист въздух.

Някой съзнателен вече беше извикал стражата и видях десетина стражници да си пробиват път през тълпата в нашата посока. Бързо реагираха! Явно в Раненг стражата беше доста по-добросъвестна от тази в Авендум. Сигурно честите сблъсъци между Глигани, Славеи и Обури държаха служителите на гъвкавия и продажен закон в постоянна бойна готовност.

Нямахме време да се измъкнем.

— Проблеми? — попита ме десетникът на стражниците.

— Проблеми? Какво говорите! Няма проблеми! — отговорих бързо, мечтаейки само Делер с всички възможни средства да затвори устата на гнома.

— Не ми разказвайте приказки! — строго каза стражът. — Тогава защо онзи брадатият се е разкрещял така?

— Боли го зъба.

— Аха. И затова иска да убие уважаемия бръснар — ухили се друг стражник. — Умишлено нарушаване на реда и подбуждане към бой. Сами ли ще дойдете с нас или…?

Няма значение от кой град е стражата, достатъчно е да посетиш един и ще научиш всичко необходимо за тази порода хора. И доралисец щеше да разбере какво искат от нас тези момчета.

— Никъде няма да ходим, любезни — притече ми се на помощ Змиорката, оставяйки Халас на грижите на Делер и Кли-кли.

Имаше нещо в очите на гаракеца, което накара стражниците да отстъпят крачка назад. Вълк срещу глутница помияри, това си помислих, когато Змиорката застана пред тях. Имаха предимство в бройката и най-важното — алебарди срещу нашите кинжали. А трябва да отбележа, че това е много силен аргумент по време на схватка.

— Ще дойдете и още как, господин учтивия — процеди през зъби десетникът и хвана по-удобно алебардата. — Не сме във вашия Гарак, тук съблюдаваме закона!