Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 26

За какво говорех? А, да! В противовес на Бледния съдбата беше на моя страна и след всяко неуспешно покушение убиецът отиваше на доктор ту с арбалетен болт, заседнал в ръката, ту с обгоряло и разранено лице. И все пак Бледния, макар и ранен, всеки път успяваше да избегне срещата със смъртта. Последният път се размина с гроба като по чудо. В онази прекрасна вечер Бледния беше официално поканен в кръчмата да отпразнуват продажбата на Коня на сенките. Той, както и Маркун, работеше за Влиятелния — слуга на Господаря, и затова когато в заведението нахлуха първо доралисци, после демони, а накрая и магове заедно с градската стража, аз бях сигурен, че Бледния няма как да се измъкне. Но хитрата гадинка успя някак си да избяга и аз реших да не го мисля повече, защото след ден трябваше да напусна Авендум за достатъчно продължителен период от време, за да си спомнят после за мен. Ето защо ми беше изключително неприятно да видя на Големия пазар някакъв субект, приличащ си като две капки вода с наемния убиец. Договорът на Бледния за убийството ми все още беше в сила и сега щеше да ми се наложи да си пазя гърба и по-често да се оглеждам. Слугите на Господаря не оставят плячката си толкова лесно, а Ролио — още повече. Той щеше да направи всичко, само и само да ме вкара в гроба.

— А той видя ли те? — притеснено попита Кли-кли.

— Знаеш ли, приятелю, същият въпрос вълнува и мен. Надявам се, че не ме е видял, в противен случай не само мен ме чакат неприятности. Типът, за който работи Ролио, ще бъде много щастлив да изпрати в гроба всички ни.

— Господаря? — досети се гоблинът.

— Аха.

— За какво говорите? — Змиорката не знаеше нищо за никакъв Господар, което не беше изненада. Така и не бях успял да му разкажа.

— Не си пълни главата излишно! — казах на воина. — Просто приеми, че във всеки един момент може да получиш нещо остро под лопатката. Само Халас да си излекува зъба, тръгваме обратно и нека Алистан и Миралисса да си блъскат главите какво ще се прави по-нататък. Моето мнение беше, че не бива да влизаме в Раненг!

— Ако не беше зъбът на гнома, щяхме да сме на половината път до Иселин.

— Днес си много разговорлив, Змиорка-злиорка! Има ли причина? — попита Кли-кли.

— Пробвай да дразниш някой друг, Кли-кли — беззлобно отвърна гаракецът. — Да вървим при бръснаря, на Делер може да му потрябва помощ.

— Предупреждавам отсега — бързо казах аз, — нямам намерение да държа гнома!

Жалко, че и гоблинът, и Дивият пропуснаха предупреждението покрай ушите си. Чудя се защо в някои ситуации някои личности страдат от избирателна загуба на слух? Въздъхнах разочаровано и последвах другарите си към бръснарницата.

Халас изскочи със зачервено лице от бараката точно пред нас и едва не събори Кли-кли. Гоблинът успя в последния момент да отскочи настрани. След Халас излетя и Делер. Цветът на лицето на гнома можеше да се конкурира с цвекло.

— Какво стана? — попитах аз.

— Това! — изкрещя с пълно гърло гномът и тикна пръст към вратата на бараката. — Това!