Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 235

— Меден, прикрий ме — извиках, опитвайки се да надвикам шума на битката. Арбалетът трябваше да бъде зареден възможно най-скоро.

Орките все още бяха заети с тези отпред, явно атаката им не беше особено добре съгласувана, и ние, намиращите се в края на колоната, получихме двадесетина скъпоценни секунди, за да отговорим на Първите с дъжд от смърт. Сигурно никога в живота си не бях зареждал арбалета с такава скорост. Болтовете в ложата, издърпвам лоста към себе си, прицелвам се, задържам дъх, натискам единия спусък, после другия. От улицата битката се пренесе към полето със зеле и преди орките да успеят да се доберат до мен, вече бях убил четирима, три болта пропуснаха, а два отскочиха от броните им, сякаш бяха омагьосани. Един от орките опита да се промъкне до мен, но беше спрян от огролома на Медения. Тежката верига удари Първия отстрани и го изхвърли настрани.

— Бум! — блъсна ме в ушите.

От уплаха Пчеличка се изправи на задни крака и аз много непохватно се стоварих на земята. Трябваше да се претърколя, за да не попадна под копитата на собствения си кон. Скочих на крака и се озовах лице в лице с огромен орк. Арбалетът го бях изпуснал по време на падането, а да вадя тепърва ножа нямах време, Първият явно смяташе да ми свали буйната глава и да ми отреже ушите. Ятаганът противно изсвистя, аз инстинктивно свих глава и вражеското острие само докосна косата ми.

Около мен битката кипеше, орките налитаха, хората се опитваха да оцелеят, така че помощ нямаше откъде да очаквам. Оркът свали замаха по-ниско, в отговор аз паднах на земята и се претърколих в калта, грабнах най-близката зелка и я хвърлих към главата му. Първият небрежно я посрещна с ятагана, разполовявайки я на две равни части. Пак трябваше да отскачам, нападателят беше невероятно пъргав и…

— Бум! — отново ме блъсна в ушите.

Нещо изсвистя покрай бузата ми и главата на орка се пръсна като презрял султанатски пъпеш, опръсквайки ме за сбогом с гореща кръв.

Обърнах се към звука. Халас седеше на земята, придърпал скъпоценната си раница в скута си. Около гнома се носеше сив, неприятно миришещ дим. В уста стискаше любимата си лула. Във всяка ръка моят спасител държеше по една дебела къса тръба, много приличаща на миниатюрно оръдие. Никога не бях виждал такова чудо.

Междувременно трима орки веднага се втурнаха към него, осъзнавайки, че Халас е най-голямата заплаха за тях. Без изобщо да се притесни, гномът захвърли настрани странните тръби, бръкна в раницата с двете си ръце и извади още две точно такива оръдия, поднесе ги към димящата в устата му лула, за да запали фитила, и ги насочи към нападателите.

— Бум!

Първият орк направи смешно салто във въздуха и падна.

— Бум!

В бронята на втория се появи дупка, оркът се хвана с ръце за гърдите, олюля се и рухна по лице в калта.

Третият орк замръзна като статуя и един от хората на Фернан веднага го прониза с копието си.