Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 233

— Вчера вечерта, командире. Пепелта едва дими, кръвта е съсирена…

— Трябва по най-бързия начин да отидем в Кукувица, все още имаме време да настигнем Първите и да отмъстим.

— Трябва да проверим и останалата част от селото, може да има останали орки — поклати глава Миралисса.

— Защо, треш Миралисса? Каква друга работа биха могли да имат тук?

— Кой може да ги разбере Първите, Фернан? Нататък улицата се разклонява, накъде смятате да поведете отряда?

— Едноокия, ти нали си оттук? — обърна се Фернан към воина с черна превръзка на лявото око.

— Да — лицето на човека беше по-зелено от пролетна зеленина. — Леля, сестрите… Всички…

— Стегни се, войнико! Накъде водят тези две улици?

— Те вървят успоредно, командире, и стигат до края на селото. Там живееха по-богатите, къщите са по-хубави, а после започват градини…

— Мисля да разделя отряда на две, милорд Алистан. Трябва да се проверят и двете улици, може някой да е оцелял.

— Постъпете, както смятате за нужно, тук вие сте командир.

— Хрюч, Рот, с десетиците си по лявата улица, Орел, Факел — вие сте с мен.

— Добре, командире.

— Ел, Меден, Халас, Змиорка, Гарет, Кли-кли, тръгнете с Хрюч — заповяда ни Алистан Маркауз. — Лейди Миралисса, Еграсса, Мармота, Делер, Фенерджията и аз ще следваме отряда на Фернан.

— Струва ли си да се разделяме, милорд? — недоволно попита Делер, докато проверяваше с палец острието на секирата си.

— Струва си, Делер, ако се случи нещо, нека сме поравно, не бива да отслабваме нито един от отрядите.

Делер кимна, шлемът прикриваше изражението на лицето му.

— Да тръгваме — заповяда Фернан. — Рот, срещаме се в края на селото.

— Да, командире.

— Ако нещо стане, надуйте рога — даде последни указания рицарят и подкара коня си напред.

— Пази си брадата, брада! — избоботи Делер към Халас.

— Ти за себе си мисли — беззлобно отвърна гномът и хвана по-удобно бойната си мотика.

Излязохме на улицата, следвайки двете десетици намръщени и настръхнали воини на Фернан.

— Боклук, Твар — обърна се десетникът към двамата братя-близнаци. — Пред отряда, на трийсет крачки, за да ви виждам задниците. Отваряйте си очите на четири и ако забележите нещо, веднага назад.

Двамата воини подкараха конете си напред, оглеждайки се за врага.

Ел също подкара своя кон и се нареди редом до десетника, като държеше готова стрела на лъка си.

— Според мен това си е пълна глупост — измърмори Халас. — Едва ли орките ще седнат да чакат да се появим, за да ги избием?

— Първите са способни на всякакви мръсни номера, мастер гном — каза един от воините. — А специално груунските ухорези са прочути с това.

— Гарет, Кли-кли, стойте до мен, ако се случи нещо, аз ще ги посрещна — каза Халас.

— Защитникът ни той — ухили се Кли-кли, но последва съвета на гнома и задържа Перце.

Двамата разузнавачи бавно напредваха пред нас, но улицата оставаше тиха и спокойна. Спретнатите къщички с ярко боядисани капаци и врати сега изглеждаха зловещи и заплашителни. Улицата се разшири, къщите и оградите, боядисани с жълта и синя боя, станаха по-големи. Портата на къщата, в чийто двор растеше меден слънчоглед, беше разбита и лежеше на земята. Тук някой много добре беше поработил с топора. На верандата лежеше човешки труп, надупчен със стрели. Подобно на всички мъртви в селото, този също нямаше глава. Аз се извърнах — за днес мъртъвците ми бяха повече от достатъчно.