Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 237

Бум-тряс! Бум-тряс!

След десетото „бум-тряс“, когато проклетият щит натежа неимоверно в ръцете ми, а оркът отново замахна за удар, аз прибягнах към хитрост и вместо да подложа щита, го дръпнах в последния момент. Оркът беше вложил цялата си сила в удара и когато не срещна обичайната преграда, залитна напред, ръмжейки злобно. За да не падне на земята, Първият направи няколко крачки, а аз отскочих настрани и го ударих с щита в гърба, надявайки се шипът, който стърчеше в средата на щита, да пробие бронята. Ударът го принуди да направи още няколко крачки и тук на помощ се притече Халас.

Обратната част на бойната му мотика, много подобна на огромен клюн, с протяжно „дзъннн“ проби през бронята на Първия и го уби на мига.

— Гарет, какво щях да правя без твоята помощ! — ухили се в изпръсканата си с кръв брада Халас.

— Отзад! — извиках му аз, предупреждавайки го за новата заплаха.

Дребният гном бързо отскочи встрани, обърна се и нападна новия противник.

Пчеличка стоеше на същото място, където я бях оставил. Дори не бях забелязал кога треската на битката ме беше отдалечила на толкова голямо разстояние от собствения ми кон. Арбалетът ми лежеше под копитата й, в калта.

Пред мен изникна Кли-кли. С плавно движение гоблинът отпусна ръце на колана си, извади два тежки метателни ножа, превъртя ги бързо, хвана ги за остриетата и ги хвърли към мен. Не скочих, не мръднах и като цяло дори не успях да се уплаша, толкова бързо се случи всичко. Единият от ножовете изсвистя покрай дясното ми ухо, а другият — покрай лявото, като едва не го отряза. Изненадващо, но все още бях жив. Стигна ми умът да се обърна назад. Оркът беше зад мен и вече беше успял да замахне с брадвата. От очите му стърчаха метателните ножове на гоблина. Първият постоя, олюля се на пети и падна по лице, като едва не ме затисна.

— Не можеш да се разплатиш за спасението на собствената ти кожа — в ръцете на шута вече имаше втора двойка ножове.

Не знаех какво да кажа, спомняйки си със срам как всички се подигравахме на уменията на гоблина да хвърля ножове.

Вдигнах арбалета и бързо го заредих.

— Ние губим, вече сме само осем срещу дванадесет! — заяви гоблинът.

И кога успя да ги преброи?

— Знам!

— Тогава не стой като пън! Чуваш ли песента на шамана? Когато свърши със заклинанието, за нас ще стане много по-лошо!

Шаман! Замръзнах, осъзнавайки най-накрая каква беда може да носи тази песен.

— Какво искаш от мен?

— Намери го и го убий! Той се крие някъде наоколо!

Лесно е да се каже — убий шамана!

Внезапно Пчеличка удари с копито един от орките, който се промъкваше към незащитения гръб на воин от Пограничното кралство. Воинът довърши останалото.

— Казах ти, че е бойна кобила — дори в такава ситуация шутът намери сили да се усмихне. — Знам какво да подаря на моите приятели!