Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 231

— Чисто!

— Има ли нещо там, Урч? — на свой ред извика Фернан, вдигайки забралото на шлема.

— Лък, колчан със стрели и гърне с мляко, командире! — докладва след кратко забавяне Урч. — Кръв! Има кръв на дъските!

— Прясна? — извика един от десетниците, изваждайки меча си.

— Не, вече е засъхнала! И е съвсем малко, до самия отвор!

— Касани, на земята има ли?

— Не виждам нищо, командире — каза воинът долу. — Земя като земя, а и ние я изпотъпкахме!

Ел приближи към вишката, скочи от коня, подаде повода на воина и като приклекна на пети, започна внимателно да изучава земята.

— Гарет — предпазливо ме повика шутът. — Усещаш ли нещо?

— Не.

— Като че ли мирише на изгоряло.

— Не усещам — казах аз, след като подуших въздуха. — Само така ти се струва.

— Кълна се във великия шаман Тре-тре, във въздуха мирише на изгоряло.

— Кръв! — извика Ел. — На земята има кръв!

Елфът се метна на коня си и подкара към Фернан, Алистан и Миралисса.

— Убили са го горе, може би със стрела, и после е паднал долу.

— Разбрах — кимна милорд Алистан, издърпа на главата си бронираната качулка, след което надяна закрития шлем с прорези за очите. Ел и Еграсса като по команда си сложиха своите полушлемове, скриващи горната половина на лицето.

— Нечиста работа е това, ох, нечиста! — Фенерджията нервно се заоглежда, търсейки евентуалния враг.

Но улицата беше пуста, както и къщите около нас. Дори не пуста, а мъртва. Не се чуваха нито птици да пеят, нито крави да мучат, нито кучета да лаят.

— Кучетата! — възкликнах аз.

— За какво говориш, Гарет? — извъртя се към мен Еграсса. Шлемът го правеше безлик.

— Кучетата, Еграсса! Видял ли си поне едно? Чул ли си ги да лаят?

— Орки — изсъска един от воините. — Тези същества мразят кучетата и първо тях убиват.

— Тогава къде са телата? С тях ли си ги вземат? — попита Мармота.

— Някои кланове така правят — Касани се метна на седлото. — Правят си украшения от кучешки кожи.

— Урч, слизай! — викна един от десетниците.

— Чакай! Командире, дим! — Урк посочи с пръст някъде към центъра на селото.

— Силен?

— Не, едва се забелязва!

— Какво гори?

— Не се вижда от покривите на къщите!

— Слизай!

Урч се спусна по стълбата и скочи на коня.

— Тръгваме напред, внимателно, пазим си гърба — Фернан с плавно движение пусна забралото на шлема си.

— Знаеш ли, Гарет — прошепна гоблинът. — Започвам да се притеснявам, че ще се натъкнем на Първите.

— Аз също, Кли-кли, аз също.

— Може пък всички да са отишли на някакъв празник и този воин да греши? — беше очевидно, че шутът и сам не си вярва.

* * *

Разбира се, че не бяха отишли да празнуват…

Миризмата на изгоряло я почувствахме на двайсет къщи от пожара. Гореше огромен хамбар, явно на някой по-заможен селянин. По-точно не гореше, а беше изгорял. Заварихме едва тлеещо пепелище.

Към миризмата на огън се добави миризма на изгоряло месо. Конете започнаха да нервничат.