Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 232

— Проверете — заповяда Фернан изпод шлема си.

Един от воините неохотно слезе от коня, прикри лицето си с ръкав и тръгна към пожара. Пристъпи по изстиналата жар, прекрачи изгорелите трупи и разрина с носа на ботуша си пепелта, след което хукна към нас. Лицето му беше пребледняло.

— Всички са изгорели, командире! Останали са само овъглени кости. Затворили са ги в хамбара и са ги запалили, има стотици.

Някой зад гърба ми шумно си пое дъх, друг изруга.

— Как е могло да се случи?

— Някой ще си плати за това!

— Не се разсейвай! Напред, бавно — рязко каза Фернан. — Арбалетчиците, минете на първа линия.

— А мъртвите, командире?

— По-късно — отвърна Фернан.

Останалите жители намерихме на малкия селски площад, където бяха разположени кръчмата и дървения храм на боговете. На площада имаше повече от петдесет трупа. Всички тела бяха изкормени като риби, а главите — отрязани и събрани в една голяма купчина. Миризмата на кръв и смърт ни удари в ноздрите, жуженето на хиляди мухи, долетели от всички страни, изпълваше ушите ни. Изглеждаше, сякаш през площада е минала тълпа побъркани шутове, които са изливали наляво и надясно ведра с кръв.

Един от воините се наведе през коня и повърна. Самият аз, признавам си честно, едва не последвах примера му. Трябваше да положа неимоверни усилия, за да запазя закуската в стомаха си. Не трябва да има такива неща, такива неща просто нямат право да съществуват в нашия свят!

Мъже, жени, старци, деца… Всички, които не бяха изгорели в хамбара, лежаха на наводнения с кръв площад.

— На стената — посочи с глава Мармота.

На стената на кръчмата висяха други седем трупа. Ръцете и краката им бяха заковани с гвоздеи към дъските, коремите им бяха разпорени, главите им липсваха. Две жени бяха обесени на преметнати през табелата на кръчмата въжета и телата им леко се поклащаха, подчинявайки се на лекия ветрец.

Чу се чуруликане и аз обърнах глава към звука. Малка твар със сива кожа, не по-голяма от бебе, се откъсна от ръфането на трупа и вдигна към нас окървавената си муцуна, мигайки с червените си кръгли очи. Втора твар, виждайки, че я гледаме, изсъска злобно.

Звънна тетива на лък и първата твар изпищя и падна, пронизана от елфийска стрела. Вторият мършояд бързо се хвърли настрани и Ел го пропусна. Съществото с гневно чуруликане изчезна зад къщите.

— Гхоли, мамка им! — изръмжа Делер.

— Мършоядите вече пируват…

— Свалете телата — заповяда Фернан. Воините започнаха да режат въжетата на обесените и да свалят седемте трупа от стената.

— Не ми харесва как мирише тук — изстена Кли-кли.

— На мен също, Кли-кли.

— Ушите на всички глави са отрязани — отбеляза Змиорката, докато безстрастно разглеждаше мъртвите.

— Груунски ухорези — обясни един от воините. — Това е тяхна работа.

— Ухорези? — вдигна вежди Халас.

— Наказатели, обичат да обикалят по нашите земи и да събират уши.

— Ясно.

— Фернан, как мислите, може ли някой да е останал жив? — обърна се Алистан Маркауз към командира на воините.

— От жителите? Съмнявам се — мрачно отвърна Фернан, докато наблюдаваше как хората му внимателно полагат на земята свалените от стената тела. — Хасал, преди колко време се е случило всичко?