Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 230

— Виждаш ли хора?

— Още сме много далече — отвърнах неуверено, шарейки с поглед по далечните къщи.

— Не чак толкова, че да не се виждат хора — възрази Мармота. — Виж — покрай къщите няма никой, на улицата — също, наблюдателните кули — и те са празни. Аз лично не помня нито едно село в тази страна, където на наблюдателните кули да няма стрелци с лък.

Дивият беше прав — на кулите нямаше никого.

— Гарет, ризницата на теб ли е? — притесни се гоблинът.

— Под куртката.

След като се посъветва с десетниците и милорд Алистан, Фернан махна с ръка и отрядът бавно тръгна към селото.

— Дръж арбалета в готовност, Гарет — посъветва ме Делер, докато си слагаше шлема на главата.

Тревогата и напрежението на воините се предадоха и на мен, аз извадих арбалета, изпънах тетивите и заредих болтове. Първият беше обикновен, а вторият — огнен. Делер притисна брадвата с крак към коня си и също зареди арбалета си, който беше поне три пъти по-голям от моя. Някои от воините в отряда направиха същото.

— Да бързаме бавно, момчета. Фернан каза да си отваряме очите на четири — прошепна десетникът Хрюч, когато отрядът влезе в селото.

Правата улица беше пуста и тиха, сякаш всички бяха измрели.

— Защо това селище няма ограда? — попитах аз.

— Няма смисъл, селото е прекалено голямо — отвърна Сервин, като държеше ръката си върху дръжката на меча. — Поддръжката й ще е много трудна, а и Кукувица е съвсем близо до замъка…

— Сервин, Касани, Урч, Едноокия! — прекъсна го Фернан. — Проверете къщите, по двойки.

Воините скочиха от конете и се втурнаха по двойки към къщите от дясната и лявата страна на улицата. Първият от всяка двойка държеше арбалет, а вторият — меч. Мечоносецът се затича към вратата на най-близката къща, удари я с крак и отскочи встрани, пропускайки арбалетчика. От другата страна на улицата се случваше същото. Воините на Пограничното кралство действаха като механичните часовници на джуджетата — прецизно и точно.

Секундите течаха бавно, аз вече започнах да мисля, че момчетата са пропаднали в мазето, толкова дълго ги нямаше. Накрая те излязоха от къщите и се върнаха при нас.

— Никой! — каза воинът от първата двойка.

— При нас също, командире, къщите са празни. Нищо не е пипано или разбито, на масата има ядене, супата отдавна е изстинала.

— Сигурен съм, че и в другите къщи ще е същото, милорд Алистан — извика Медения.

— Може би имат някакъв празник или сватба?

— Никакви празници нямаме сега — каза воин с копие. — А и сватбите не ги правим толкова рано сутрин.

— Орки? — прошепна само с устни Фенерджията.

— Няма начин, Кукувица е съвсем наблизо, Първите никога не биха се осмелили да нападнат село, разположено толкова близо до гарнизона.

— Урч, Касани, проверете вишката! — заповяда Фернан.

Воините се втурнаха да изпълнят заповедта. Вишката беше наблизо, само на десетина ярда от пътя, извисявайки се в началото на полето. Докато го правеха, трима воини на коне не я изпускаха от поглед, стиснали в ръце арбалети. Там горе спокойно можеха да се крият стрелци.

Единият от воините, стиснал нож в устата си, започна да се качва по разнебитената стълба, а вторият насочи арбалета си право нагоре в случай че в квадратната дупка на пода внезапно се появи враг. Воинът с ножа се качи горе, изчезна за миг от погледите ни, после отново се появи и извика: