Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 229

— Не знам — въздъхна тя. — Ключът мълчи ли?

— Да — след нощта в къщата на Балистан Паргайд творението на джуджетата не даваше признаци на живот.

— Разбираш ли, Гарет, много съм притеснена от внезапното изчезване на Лафреса. Тя не беше в Къртичи замък с Балистан Паргайд, значи е някъде другаде, а и самият граф не се разстрои кой знае колко, когато неговият воин загуби в съда на Сагра.

— Аз също останах с впечатлението, че държи козово асо в ръкава си.

— Козово асо? — тя за миг се замисли. — А, да! Карти… Да, ти си прав, той със сигурност има резервен вариант, в противен случай нямаше да се предаде толкова лесно. Усеща се ръката на тази слугиня на Господаря, затова си и помислих, че след като си настроен към ключа, би трябвало да я усетиш.

— Не, нищо не усещам, лейди Миралисса.

— Жалко — отвърна искрено тя. — Макар че от друга страна, щом не усещаш присъствието й, значи тя е далече.

— Или е близо, но ключът просто не е способен да усети силата й — промълви Еграсса.

На мен повече ми харесваше версията на Миралисса, така се чувствах много по-безопасно.

— Няма да те задържам повече, Гарет — елфийката даде да се разбере, че разговорът ни е приключил.

— Лейди Миралисса, може ли да ви задам един въпрос?

— Слушам те, Гарет.

— Балистан Паргайд е наш враг, той служи на Господаря, а в същото време вие му позволявате свободно да напусне замъка на Алгерт Дали. Защо?

— Не си ли разбрал, че законите в Пограничното кралство са различни от законите във Валиостр? Балистан Паргайд седеше на масата на милорд Алгерт и за да бъде арестуван… Тук са нужни много по-солидни доказателства от нашите думи. Освен това, след съда на Сагра графът имаше право да си тръгне и никой не би могъл да му попречи.

Аз кимнах в отговор на думите й, проклинайки мислено задръстеното Погранично кралство с глупавите му закони.

— За какво си говорихте? — полюбопитства Кли-кли.

— Нищо важно.

Шутът направи недоволна гримаса и поглеждайки притеснено към мрачното небе, попита:

— Знаеш ли, че още днес ще бъдем в Заграбия?

— Днес? А аз, по погрешка, си мислех…

— Трябва да мислиш с главата си, Гарет, а не по погрешка. Ползата ще е два пъти по-голяма, можеш да ми вярваш — отбеляза шутът. — Времето изтича, така че от замъка веднага влизаме в Заграбия, а и нощем да се върви е много по-безопасно.

Гората се разреди, мрачните елхи отстъпиха настрани, пътят зави наляво и отпред се появи голямо село.

— Любезни воини, как е името на това село? — направил сериозна физиономия, попита Кли-кли.

— Кръстопът — отговори Сервин. — Оттук до замъка е един час път.

— А-а-а — проточи Кли-кли, гледайки съсредоточено към далечните къщи.

Фернан вдигна свитата си в юмрук ръка и отрядът спря.

— Какво става? — Мармота вдигна очи от Непобедимия.

— Не знам — отвърнах му аз.

— Странно село — процеди Змиорката, придърпвайки „брата“ и „сестрата“ по-близо до себе си.

— Определено — съгласи се Фенерджията и бързо пристегна лентата на челото си. — Бих казал, че е мно-о-ого странно.

— Какво му е странното? — недоумявах аз.