Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 228

— И той ще се свие — мрачно заключих аз.

— Точно така — захили се Кли-кли, явно си представи каква физиономия ще има графът след такива удари.

— И какъв е смисълът от това, Кли-кли? — без да се обръща, попита яздещият пред нас Меден.

Няколко от близките воини от патрула също се бяха заслушали в разговора.

— Как какъв? Как какъв? — закудкудяка Кли-кли като някоя кокошка, на която току-що са откраднали яйце. — Смисълът е, че ще го ударя по гърба!

— И дълго ли? — полюбопитства Медения.

— Какво дълго? — не разбра въпроса замечталият се Кли-кли.

— Дълго ли ще го биеш така?

— Е, ако го удариш няколко хиляди пъти, тогава от сгъването и разгъването графът просто ще се счупи.

— Само ако преди това не умре от смях! — гръмко се захили Фенерджията.

— Ох, с кого ме е събрала съдбата? — горестно въздъхна Кли-кли, вдигайки скръбен поглед към небето.

* * *

Въпреки че бяхме във втората половина на август, според всички закони на природата утрото трябваше да бъде също толкова горещо, колкото и вчерашното. Но за лош късмет времето се влоши и ако не знаех, че е август, щях да реша, че сега сме в края на октомври. Мъгливо и хладно — това бяха определенията, подхождащи за днешния ден. Небето беше изцяло покрито със сиво-лилави купести облаци и аз започнах да се опасявам, че, както и по време на пътуването през Граничната зона, пак ще трябва да яздя под дъжда. Хладният ветрец също не спомагаше за подобряване на настроението. Делер се оплакваше от болки в костите, Халас — от Делер, Кли-кли — и от двамата. Мисля, че няма нужда да обяснявам каква какофония в крайна сметка настана.

— Ето, сега навлизаме в Страната на ручеите, както ние наричаме тази местност — прозя се Сервин, същият, който вчера започна разговора за орките. — В момента се намираме в самия край на обитаемите от хора места. След около четири часа ще сме в Кукувица.

— Кукувица? — повтори Мармота. — Каква Кукувица?

— Това е замъкът, където е разположен гарнизонът.

— А-а-а… И колко сте там?

— Четиристотин, и то ако не броим слугите и магьосниците.

— Магьосници? — подозрително се намръщи Халас. По някаква причина гномът изобщо не понасяше маговете от Ордена.

— Да, мастер гном, точно така. Ние имаме магьосник във всяка крепост. В случай, че се появят оркските шамани.

— Ако оркските шамани се появят, по-добре направо си слагайте погребалните дрехи, вместо да се надявате на тези ваши орденски фокусници! — презрително изсумтя Халас.

— Не говорете така, мастер гном, магьосниците са много нужни! Спомням си, бях в стотицата на милорд Фернан, когато бранехме Пияните ключове, тогава срещу нас се изправи шаман и почти изпрати всички ни в светлината. Ако не беше магьосникът, сега нямаше да разговарям с вас, кълна се в Сагра!

Халас само измърмори нещо под нос и смени темата на разговора.

Ел притича при нас и каза, че Миралисса ме вика. Трябваше да отида с к’лиссанга в челото на отряда. Елфийката разговаряше любезно с Фернан, но като ме забеляза, задържа коня си и попита:

— Гарет, усещаш ли нещо?

— Н-не — отвърнах аз след кратко замисляне. — А какво трябва да усетя, лейди Миралисса?