Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 227

— Млъкни, Сервин — навъсено каза един от десетниците. — Фернан не харесва, когато започнеш да дрънкаш много.

— Но аз съм прав, Хрюч. Прав съм и ти го знаеш.

— Така да е, но да получа с’каш между ребрата не ми се нрави.

— М-м-м… — започна Змиорката. — На милорд Алгерт нещо не му личеше, че му се повръща от елфите.

— Ха! — възмути се всезнайкото Кли-кли. — Наистина ли мислиш, Змиорка-злиорка, че милорд Дали ще повръща пред всички? Сигурно се е отдръпнал настрана, за да не го види никой. Ох!

Мармота удари лека плесница на гоблина. Кли-кли го погледна обидено и изсумтя.

— Елфите… — неохотно започна десетникът Хрюч. — Те ни обещават много, но кой би могъл да ги разбере тези тъмни? Те не са като нас. А колкото до нашия милорд — вашите спътници бяха негови гости, това обяснява всичко.

— Домът на Черния пламък обеща да изпрати шестстотин воини на нашите граници, но до момента все още никой не е дошъл. Елфи, с една дума — изплю се воинът пред копитата на коня.

На обед отрядът спря в някакво безименно селце. Конете си отпочинаха, а нас ни посрещнаха топло и ни нахраниха, без изобщо да се смутят от толкова гладни гърла. Малката почивка ни се отрази добре и отрядът с нови сили се отправи напред.

— Елхи, елхи, елхи — въздъхна Кли-кли, гледайки тъжно околния пейзаж.

— Какво те смущава толкова много? Да не си очаквал, че Заграбия ще ни посрещне като цъфтяща градина.

Кли-кли презрително изсумтя:

— Гарет, дори не знаеш за какво говориш. Да, в Заграбия растат елхи, но там има и други дървета. Борове, дъбове, лиственици, кленове, златолисти, брези, офики… не могат всички да се изброят.

— Какво тогава са ти влезли в ума тези елхи?

— Не ги обичам, лоши дървета са. Тъмни.

— И в тях някой се крие-е — направи уплашена физиономия Медения.

— Точно така, например Балистан Паргайд с неговата вещица! Сега като изскочат, като закрещят, о-хо-хо-хо! — включи се и Делер.

— Трудно е с вас, глупаците — натъжи се шутът. — Аз им говоря сериозно, а те се лигавят! Този Балистан Паргайд няма да се откаже толкова лесно.

— Голяма работа, тогава ще му натрием носа! — самодоволно каза Халас, намествайки любимата си чанта.

— По-добре да не го срещаме повече, гноме — не се съгласи Змиорката.

— Той няма да посмее, ние сме повече — весело се ухили Халас.

— Но той си има Лафреса, а тя изравнява шансовете. Нали помниш какво направи с ферибота тази вещица?

— Ние пък си имаме Миралисса — разроши си брадата гномът.

— А моят татко е по-силен от твоя — ни в клин, ни в ръкав с противен глас изписка Кли-кли. — Ако аз бях хванал Балистан Паргайд, щях да го ударя в корема!

— И? — попита Мармота.

— И тогава той ще се свие на две — гордо отвърна Кли-кли.

— И какво?

— И тогава ще го ударя по гърба.

— М-м-м? Какъв е смисълът, Кли-кли?

— Тогава той ще се изправи — лукаво отвърна шутът.

— Какъв си садист — похвали го респектиран Делер.

— А после пак ще го ударя в корема! — каза доволният от похвалата на джуджето Кли-кли.