Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 226

Като капак на всичко, милорд Алгерт щедро разтвори вратите на оръжейната си за нас. Трима оръжейници светкавично подбраха подходящи брони за Халас, Делер, Алистан Маркауз, Фенерджията и Мармота. Сега целият ни отряд се чувстваше по-защитен, въпреки че сегашните доспехи не можеха да се сравняват с онези, потънали на дъното на Черната река заедно с ферибота. Фенерджията допълнително получи личен подарък от графа — кинжал със скъпа дръжка.

Воините на Фернан трябваше да ни придружат до замъка, в който беше разположен голям гарнизон в случай на внезапна атака от Заграбия. Този замък беше последната крепост на хората, след него започваше Заграбия, където нито един разумен воин от Граничната зона нямаше да стъпи без основателна причина.

Пътят ни минаваше през иглолистни гори, ромолящи реки и укрепени селца. Три пъти отрядът ни беше поздравяван от наблюдателни кули, още пет пъти попадахме на патрулиращи воини.

Граничната зона кипеше, воините говореха, че напоследък орките в Златната гора са се активизирали.

— Този месец два пъти нападаха села, мастер Фенерджия — почтително обясняваше на Мумр един от воините. — И отряда от Граничния хребет добре подредиха. Преди не е било такова нещо, орки виждахме веднъж на шест месеца, и то само отдалече, а сега ни пробват по цялото протежение на границата, търсят слабости. Казват, че Ръката събирал армия и мечтаел да направи това, което предците му не са успели да направят през Пролетната война.

— Наистина ли ще нападнат? — Мумр, мръщейки се, се намести в седлото. Вчера беше пийнал повечко и сега главата му просто се пръскаше от болка.

— Да нападнат? — воинът се замисли за момент. — Не знам, мастер Фенерджия… Ако се стигне до там, те със сигурност ще опитат, но не и в нашите земи. Ще отидат по на запад, там гората е гъста, гарнизоните са малко, а и, простете ми, че казвам това, но воините на Валиостр в последно време не се напрягат особено. Покрай техните крепости всеки може да се промъкне — и орк, и тълпа Ужасни флейти, ако те изобщо съществуват, разбира се.

— Да не дава Сагра, но започне ли война, ще трябва да се оправяме само с нашите си мечове — каза друг воин. — Докато основните сили дойдат, докато вие във Валиостр си съберете войската… Колко време ще мине? Аз вече преместих семейството си по-близо до Шамар. По-спокойно е там, столица е все пак.

— А елфите? Нима елфите няма да ви помогнат? — попита Змиорката.

— Елфите? — воинът притеснено погледна към яздещите в началото на колоната тъмни. — Знаете ли какво казва милорд Алгерт за елфите? Казва, че от тях и от техните обещания вече му се повръща.