Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 225

— Аз да не съм ти слуга? — недоволно изсумтя джуджето, но все пак затвори вратата, а накрая каза на Змиорката:

— Сутринта вие ще ни будите.

После сложи резето и мушна факела в сандъка с пясък. След няколко минути тишина и покой в мрака се раздаде гласът на Кли-кли:

— Гарет, спиш ли?

— Какво искаш?

— Мислех си — сега този Бледния ще спре да те преследва, нали?

— Може би. Ако това действително е бил Бледния.

— Че кой да е?

— Слушайте, момчета! — изсъска Халас. — Хайде да спим, вземете пример от Делер!

От леглото на Делер се носеше тихо похъркване.

— Добре, добре — прошепна Кли-кли и млъкна.

Затворих очи, но сънят упорито не идваше. Сагот! Тази нощ Бледния почти се добра до мен, как да спя?

— Гарет, спиш ли?

— Какво? — въздъхнах аз.

— Слушай, а ти как мислиш, накъде ли е тръгнал сега Балистан Паргайд?

— Трябваше него да питаш.

— Ама млъкнете най-накрая! — изрева Халас.

— Какво крещиш, брада? Дай да поспим — сънено измърмори Делер и се обърна на другата страна.

— Не крещя, те не ми дават да спя — изстена гномът. — Кли-кли, млъквай!

— Млъква, млъквам — побърза да увери гоблинът.

Аз се прозях и затворих очи.

— Гарет, спиш ли? — раздаде се пак шепот.

Кога ще се успокои най-накрая? Няма да му кажа нито дума.

— Гарет? Хей, Гарет!

— А-а-а-а-а! — извика Халас, след което избълва водопад от думи, смесвайки гномски и човешки език. — Кли-кли, още една дума — и не отговарям за себе си!

— Ама не мога да заспя.

— Тогава брой нещо!

— Какво?

— Мамути! — избухна гномът.

— Добре — въздъхна Кли-кли. — Един мамут скочи над оградата… Втори мамут скочи над оградата… Трети мамут скочи над оградата… Четвърти мамут скочи над оградата…

Халас отново застена.

— Двайсет и пети мамут скочи над оградата — продължаваше междувременно Кли-кли. — Дваааа-айсет и седми… мамут скочи… а-а-а-а… оградата…

Явно гоблинът все пак се умори да брои стадото космати слонове.

— Трийсети мамут скочи над оградата. Ой! — в стаята настъпи тишина, а след това тъжен гоблински гласец каза: — Това беше.

— Какво има? Свършиха ли? — изскърца със зъби Халас.

— Не — въздъхна Кли-кли. — Той счупи крак.

— Кой?!

— Мамутът, разбира се.

— Как?!

— Как-как… Скочи над оградата и се приземи накриво, така го счупи — невъзмутимо отвърна гоблинът.

— А-а-а-а! — нещо прелетя над мен и Кли-кли уплашено изписка.

— Защо хвърляш обувки, Халас? — възмути се шутът.

— Затова! Ако не млъкнеш, ще нощуваш в коридора!

Кли-кли въздъхна, повъртя се на пода и утихна. По някаква причина изобщо не се съмнявах, че е замислил някакъв номер. Но минутите минаваха, а Кли-кли не издаваше нито звук.

Най-накрая все пак заспах, дали защото натрупаната през деня умора си каза думата или защото похъркването на заспалия гоблин ми подейства като приспивна песен…

* * *

Напуснахме замъка на Алгерт Дали на разсъмване, когато пробуждащото се слънце обагри края на небосвода в бледорозови тонове. Кли-кли отчаяно се прозяваше, мърмореше сънено и заплашваше да падне от седлото на Перце, ако някой не го подпира.

Милорд Алгерт Дали заедно със съпругата и дъщеря си лично излезе да ни изпрати в този ранен час и да ни пожелае късмет. Тук беше и Оро Хабсбърг. Не знам какво бяха казали на графа Миралисса и Алистан Маркауз, но ни дадоха ескорт от четиридесет ездачи под командването на някой си милорд Фернан, който се оказа извънбрачен син на Алгерт Дали. В Граничната зона, както ми каза Кли-кли, отношението към копелетата било съвсем различно от това, което е във Валиостр. Стига само да е добър воин, каква кръв тече във вените му е подробност. Фернан се оказа три години по-възрастен от лейди Алиа. Приличаше на баща си — не много висок и доста набит.