Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 224

— Какво сте се разкрещели като баби на пазар? Всичко свърши — избоботи джуджето и поднесе свещта към факела.

— Ей, вие! Чувате ли ме? Отворете вратата! — дереше се Медения.

— Спрете да крещите! Сега ще отворя! — Халас издърпа резето, отвори вратата и пусна Медения и Змиорката. В коридора останаха да надничат воините на Алгерт Дали.

— Какво става тук?

— Някакъв катерач се опита да влезе през прозореца, а аз го клъцнах малко с брадвата на Делер, за да не се промъква по нощите и да притеснява честните хора — обясни Халас и кимна към прозореца.

Прозорецът беше широко отворен, близо до стената стоеше брадвата на Делер, а на пода се търкаляше отрязана до китката ръка. Някой съвсем наскоро се беше лишил от лявата си ръка.

Оказа се, че Халас се събудил през нощта, за да се поразходи по своите си малки гномски работи. Като се върнал, решил да изпуши една лула, но за да не влиза димът в стаята, отворил прозореца. Буквално след минута от улицата се появила първо една ръка, после друга. Халас правилно решил, че нормалните хора по това време спят, а не пълзят като паяци по отвесни стени, така че взел подпряната наблизо секира и я стоварил върху по-близката ръка.

— И тогава вие се разкрещяхте — завърши гномът.

— Меден, да вървим да проверим — Змиорката тръгна към вратата.

— Защо? — изненадано попита Халас. — Той от такава височина падна, че и костите му не можете събра.

— Ще разберем кой е бил.

Змиорката, Медения и стражниците изчезнаха. Аз предпазливо се наведох през прозореца и погледнах надолу. Както и предполагах, тяло на земята нямаше. Стражници тичаха с факли по двора, но очевидно не бяха видели никого, само чули виковете.

— Гарет, това от Бледния ли е? — Кли-кли гнусливо държеше отрязаната длан за палеца.

— Откъде да знам, Кли-кли? На пръв поглед прилича, пръстите са тънки като при Ролио, но ще съм сигурен чак когато го видя лично.

— Ясно — Кли-кли хвърли ръката през прозореца.

— И от къде на къде взе моята секира, не можа ли да си ползваш мотиката? — недоволно мърмореше Делер в това време, докато внимателно бършеше страховитото острие на секирата с парцал.

— Алчен си ти, Делер — обиди се Халас. — С една дума — джудже. Цялата ви безбрада порода е такава!

— Виж ти, кой го казва — не остана длъжен Делер. — Когато трябва да се вземе нещо чуждо, тогава сте първи!

— Ние ли вземаме чуждо?! Ние?! — започна да се пали гномът. — А кой взе книгите? Кой открадна нашите магически книги?

— Защо да са ваши? Те са си наши, ние просто ви позволявахме да ги ползвате!

Халас направо се задъха от възмущение. Докато гномът търсеше достоен отговор, Змиорката и Медения се върнаха. Зад тях крачеше Алистан.

— Няма нищо — изсумтя Медения. — Нито тяло, нито кръв, сякаш не е имало никой. Стражата обърна целия двор — никаква следа.

— Всички живи ли сте? — попита Алистан Маркауз.

— Да, милорд — отвърна Халас.

— Ключът в теб ли е, крадецо?

— Да, милорд.

— Добре — кимна графът и си тръгна.

— Хайде да спим — изръмжа Халас и затвори прозореца. — Утре пак цял ден ще сме на седлата, а аз все още искам да поспя нормално. Делер, затваряй вратата и гаси факела.