Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 223

— Не съм много щастлив от това обстоятелство. Според мен тук, зад каменните стени, е много по-безопасно, отколкото сред дървета и храсти, Меден.

— Безопасни места няма, Гарет — ухили се Медения. — Смъртта и през каменни стени ще се промъкне, ако ти е писано да умреш. Спомням си, че една вещица предсказа на Арнх, че ще се удави. Той само се засмя, но нали видя какво стана… който го е страх от вълци, не ходи в Заграбия.

— Да бяха само вълците…

— Това също е вярно — съгласи се Медения, отпивайки от халбата. — Както казвам, съдба.

— Ще вървя да спя, Меден — аз станах от масата. — Тук ми омръзна.

— Стой, Гарет-барет, и си пий виното — подскочи Кли-кли. — Не ти трябва да изкушаваш съдбата.

— В какъв смисъл? — погледнах аз шута.

— Върви един слух сред стражниците, които стояли на портата, когато Балистан Паргайд си тръгнал.

— Какъв слух?

— Че когато пристигнал с отряда, били двадесет души, а когато си тръгнал, кой знае защо — само осемнадесет. Единият Мумр го уби, така че остават деветнайсет. Къде се е дянал последният?

— Бледния! — устата ми веднага пресъхна. — Може би ще пия още малко.

— Правилно — одобрително кимна гоблинът. — Сега ти е противопоказно да обикаляш сам из замъка.

— Опитали ли са да го намерят?

— Шегуваш ли се? Е, да, пообикаляли, поогледали… Но в толкова огромен замък можеш и мамут да скриеш и никой няма да го намери, докато не умре и не замирише. Да не говорим за човек.

— И това ми го казваш чак сега!

— Не исках да те разстройвам и да ти развалям апетита — Кли-кли ме погледна невинно.

— Махни се от очите ми. Ти си по-лош и от медена чума!

— Не го приемай така, Танцуващ, нали сме с теб. Дори съм готов да пия с теб за компания. Как мислиш, дали ще ми донесат мляко, ако ги помоля?

— Може би… — всичките ми мисли бяха заети с Бледния.

И за миг не се усъмних, че точно той се е отделил от отряда на графа и се е скрил в замъка с една-единствена цел — да изпрати вашия покорен слуга в светлината. Такива мисли не способстваха за доброто настроение и аз едва дочаках всички тези глупости с речите и песните за здравето на воините да приключат. Когато най-накрая се озовах в стаята, за собствено успокоение проверих всички варианти за проникване. Коминът беше твърде тесен, едва ли Бледния щеше да успее да се провре през него, резето на вратата — мощна дъбова греда, а прозорците бяха на петдесет ярда над земята. Освен ако не може да лети, през прозореца нямаше как да влезе.

Кли-кли, Халас и Делер отдавна бяха заспали, а аз все още не можех да затворя очи. Лежах на леглото и гледах тавана, докато сънят най-накрая не ме прие в обятията си.

* * *

Вик от болка и ярост ме накара да подскоча в леглото, да хвана арбалета и замаяно да завъртя глава.

— Какво става? — крещеше съненият и объркан Делер.

— Дайте светлина! — пищеше Кли-кли.

— Ей, вие! Добре ли сте? — крещяха ни от коридора.

— Кой извика? — не спираше Делер.

— Запалете най-сетне светлината!

— Отворете вратата! — чу се гласът на Медения.

Нещо щракна, хвръкнаха искри и в ръцете на Халас грейна свещ.