Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 222

— Както желаете, милорд! — Алгерт Дали нямаше намерение да задържа графа. — Приятен път.

Граф Балистан Паргайд отвърна на тези думи с раздразнено кимване и тръгна, без дори да погледне към тялото на Мейло Труг.

Междувременно докторът вече се въртеше около Фенерджията. Мумр болезнено се мръщеше и съскаше, докато човекът чистеше кръвта от бедрото му. До него се тълпяха Дивите. А Халас беше толкова доволен, сякаш победата беше единствено негова заслуга.

Над Мумр се наведе Миралисса, небрежен жест с ръка — и докторът се поклони и отстъпи настрана, предоставяйки на елфийката правото да прегледа воина.

— Знаеш ли, Гарет-барет — Кли-кли замислено отхапа от моркова. — Мен малко ме безпокои нашият общ приятел — Балистан Паргайд. Две седмици ни преследва и така бързо да отстъпи. Прекалено лесно се отказа, не мислиш ли? Да, и Лафреса изчезна някъде… Ох, усещам, че ни готвят някаква гадост!

— Яж си моркова, Кли-кли, и млъкни. Нека Алистан и Миралисса да се притесняват — отвърнах му аз, загледан как елфийката лекува раната на Мумр.

Но в съзнанието ми по някаква причина беше неспокойно…

Глава 14

Кръстопът

Този ден Фенерджията се превърна в герой на замъка. Не е тайна, че жителите на Пограничното кралство най-много ценят в човека уменията му с оръжията, а тази сутрин Мумр доказа, че се справя с меча. Така че през целия ден воините от крепостния гарнизон стъпваха на пръсти пред Мумр, сякаш той беше направен от най-фин низински порцелан.

А вечерта милорд Алгерт Дали организира пир, където се събраха всички воини на замъка. Мумр го настаниха на най-почетното място, натрупаха около него храна като за цял полк, ние с Дивите споделихме от славата му. Седяхме редом до него, на една маса с благородниците. Лично аз предпочитах да съм в най-тъмния ъгъл на залата, на най-далечната маса, а не да се чувствам като на показ. Изглежда най-лесно им беше на Халас и Делер, тези двамата без да се притесняват изяждаха и изпиваха всичко, което можеха да достигнат с ръце, оглушително се оригваха и ежесекундно влизаха в спор помежду си.

От многобройните тостове за милорд Алистан, за красивата му дъщеря, за милорд Алистан Маркауз, за славните елфи, за мастер Фенерджията, за смъртта на орките, за Пограничното кралство и прочие и прочие и прочие на мен ми се замая главата. От изпитото Делер се зачерви, Халас започна да заспива, Мармота преплиташе език и за голяма радост на Кли-кли и под писъците на знатните дами се опитваше да напъха Непобедимия в кана с вино. Кли-кли се радваше на живота и споделяше тази радост с околните. Недоволни от представлението му бяха единствени личните глупаци на Алгерт Дали, гледащи на малкия гоблин със зле прикрита завист и омраза. Ако продължава така, като нищо към края на празничната вечер Кли-кли можеше да изяде един бой.

Едно ястие се сменяше с друго, песните следваха една след друга, и когато седенето на масата взе да става просто непоносимо, бях сръган с лакът от стоящия до мен Меден:

— Чу ли? Тръгваме утре на разсъмване, така че ако боговете ни помогнат, след два дни ще сме в Заграбия.