Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 221

— Х-ха! Х-ха!

Широките помитащи движения на „тоягата“ на Дивия и за секунда не даваха на неговия противник да се отпусне. Изглеждаше, сякаш самият въздух стене от звъна на сблъскващите се остриета. Пот се стичаше по лицето на Труг.

Мумр реши да използва хитрост — прехвърли на острието, където вече лежеше лявата му ръка, и дясната, като така превърна оръжието си в кръст, след което засили тежкия ефес към главата на Мейло.

— Р-р-р-а-а-а! — премина по редиците на зрителите. Това, което се случи по-нататък, стана много бързо… Фенерджията се наклони назад, Мейло веднага се оказа до него с намерението да го атакува… следващият удар го пропуснах, разбрах само, че Мумр се е оказал по-бърз и е ударил с дръжката на меча в гърдите на Мейло.

Публиката ахна възхитено. Кълна се в Сагот, дори аз чух как костта изхрущя!

— Да! — извика Халас, без да откъсва поглед от боя.

Мейло изписка от болка, отдръпна се и притисна лява ръка към гърдите. Фенерджията пристъпи напред, сграбчи го за глезена на по-близкия крак и рязко дръпна нагоре. Това накара Мейло да загуби равновесие. Фенерджията хвърли меча си настрани и с освободената си лява ръка нанесе силен удар в гърдите на съперника, ускорявайки падането му. Труг с цялата си тежест рухна на утъпканата площадка, удряйки гърба и тила в земята. Изглежда сякаш боецът на Балистан Паргайд загуби съзнание за миг, или поне замря неподвижен, макар да продължи да стиска меча с дясната ръка.

Мумр вдигна своя меч, настъпи биргризена на противника си, хвърли бърз поглед към Алгерт Дали и с всички сили заби острието си гърдите на опитващия се да се надигне Мейло, приковавайки го към земята. Мейло потрепери и замря. Под него започна да се образува кървава локва.

Фенерджията с усилие измъкна меча си, отстъпи няколко крачки от тялото на загубилия, поклони се и намръщен от болка, седна на земята, притискайки ръка към корема.

Алгерт Дали се изправи от мястото си и гласът му се разнесе над целия двор:

— Със стомана, огън, кръв и волята на боговете потвърждавам — съдът свърши и виновният е наказан! Така да бъде!

— Какво означава наказан?! — изрева вбесеният Балистан Паргайд.

— Съмнявате се в съда на Сагра ли, милорд? — удивено вдигна вежди Алгерт Дали.

— Не, не се съмнявам — с усилие се овладя графът. Каквото и да е, но глупак Балистан Паргайд не беше.

— Добре, тогава ви каня на празничен пир по случай приключването на съда.

— Благодаря — намръщи се граф Паргайд. — Но имам прекалено много работа. Аз и моите хора си тръгваме веднага.