Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 220

С тържествуваща усмивка Мейло, почти без никакъв замах, нанесе удар с тъпата страна на острието към коляното на изнесения крак на Фенерджията.

— Х-х-ха!

Мъмр бързо вдигна крак, биргризенът прелетя под него и Дивия, почти изгубил равновесие, атакува. Ударът се получи прекалено муден — въздухът под меча дори не изсвистя.

Дзънн!

Още щом острието на Мумр срещна блока, Мейло веднага контраатакува с неговото. Удар внезапен. Удар коварен. Удар на Майстор. От такава атака може да се спаси само друг Майстор. Мумр се изви да избегне удара и Мейло незабавно стовари крак в корема на невнимателния Фенерджия.

— Х-х-ха!

— О, мрак! — изруга Халас.

Мумр отлетя назад, сви се на две и се хвана с лявата ръка за корема.

За един миг гърбът ми стана мокър — сега всичко висеше на косъм.

Мейло пристъпи към Мумр и нанесе бърз удар, желаейки да го довърши възможно най-бързо. Независимо колко го болеше, Фенерджията не изпусна оръжието си и успя, макар и с една ръка, да блокира с меча си.

— Дзъ-ъннн!

Силата на удара беше такава, че биргризенът едва не излетя от ръката на Мумр. Фенерджията, леко присвит, бавно отстъпи и се опита да възстанови дишането си.

От страна на Мейло веднага последва нов удар. И отново отговорът на Мумр беше отчаян блок. Сега Дивия успя да хване дръжката на меча и с втората ръка.

— Дзъ-ъннн!

Мумр се клатеше като пиян и едва избягваше изсипващите се върху него удари, опитвайки се да спечели време и да дойде на себе си.

— Х-ха!

Целият двор ахна, а аз закрих очи, разбирайки, че това е краят. Фенерджията нямаше да успее да се защити от този удар.

— Да-а! — някой запляска с ръце. По редиците на зрителите премина въздишка на облекчение.

Фенерджията все още беше жив. Той падна на коляно и острието на Мейло изсвистя над главата му.

Секунда, проточила се цяла вечност…

Мумр с две ръце изхвърли меча напред, за да прониже настъпващия към него противник. Мейло отстъпи назад, вдигайки острието над главата си, и Дивия с рязко движение се изправи на крака. Труг все още вярваше в своята звезда и разчиташе, че Фенерджията не се е възстановил от предишния удар. Вдигнатият нагоре меч с цялото си тегло стремително се стовари върху Мумр. Да се избегне такъв удар от такова разстояние беше просто невъзможно и Фенерджията направи единственото, което му оставаше — направи крачка напред, постави меча отвесно зад гърба си и зае женска позиция, същата, която в началото на двубоя беше използвал неговия противник.

— Дзъ-ъ-ъннн!

Ударът беше страшен. От отката мечът на Фенерджията удари своя собственик по задните части. Раздаде се звучно шляпване и викът на Мумр.

— Ой! — намръщи се Кли-кли.

Болезнено, не споря. Острието на Мейло се плъзна по меча на Фенерджията, вряза се в земята, попадна на камък и с противно стържене направи сноп искри.

Въпреки болката Мумр веднага атакува.

— Дзън! Дзъ-ънн! Дзъ-ън! — пееха остриетата.

— Тик-так-тик-так — отброяваше секундите живот часовникът на боговете.

Мейло рязко изпъна ръце в опит да прониже врата на Дивия. И отново очите ми не успяваха да следят какво се случва на площадката. Миг — и лявата ръка на Фенерджията в ръкавицата вече лежи в средата на острието. Фенерджията, сякаш в ръцете си държеше обикновена пръчка, отблъсна атакуващия го меч и с върха на биргризена се опита да порази врата на противника си. Мейло не очакваше такава настойчивост и се отдръпна, но Мумр това не го спря. Държейки меча си като бойна тояга, той се опита да удари Мейло с дръжката, мятайки я в лицето му. Ударите на Мумр бяха „неправилни“ и отчаяни и объркания Труг отстъпваше, едва успявайки да ги избегне.