Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 219

Фенерджията седна и пое удара при самата дръжка на меча. Веднага с рязко движение се изправи, изхвърляйки ефеса на меча си напред и нагоре. Мечът на Мейло едва не попадна в лицето на собственика си, толкова неочаквана се оказа атаката на Мумр. За да избегне срещата с летящото острие, Мейло отскочи назад и започна да отстъпва от атакуващия го Мумр.

От началото на двубоя беше минало по-малко от минута, а лицата и на двамата воини блестяха от пот.

Кучето на Балистан беше доста изненадан от неочаквания натиск, сега вече гледаше към почти изпратилия го при праотците Фенерджия внимателно и напрегнато, улавяйки и най-малкото му движение.

— Време е да го убие — промърмори Халас. — Тези железа дълго не можеш ги въртя.

Гномът беше прав, дори в момента тежките мечове да ги размятаха като перушинки, рано или късно щеше да дойде умората — и тогава този, който е по-изтощен, щеше да загуби.

В същото време Мумр с едно движение подскочи към изненадания враг и, бързайки да се възползва от неочакваното предимство, удари.

— А-ах! — като един възкликна тълпата, приветствайки смелчагата.

Мейло успя да реагира в последния момент, в мига, когато изглеждаше, че биргризенът на Фенерджията ще смаже ребрата му. Той посрещна летящото острие, влагайки в собствения си меч цялата си бързина и жажда за живот.

— Дзъ-ъ-ъннн!

С жален стон мечовете се сляха в мимолетна целувка. Сляха се, само за да отскочат един от друг миг по-късно.

И отново стоманен вихър във въздуха, опит да се създаде красива, проблясваща картина, чийто финал ще е смъртта.

Мейло скочи към Мумр, нанасяйки поредица от удари отдолу нагоре, като произнасяше звучно „ха“ след всеки от тях.

— Х-х-ха!

— Дзъ-ънн!

— Х-х-ха!

— Дзъ-ънн!

— Х-ха!

— Дзъ-ънн!

Последният му удар беше особено силен, мечът на Фенерджията подскочи нагоре, отваряйки пролука, и Мейло веднага атакува беззащитната глава. Мумр подложи меча си и остриетата застинаха. Всеки натискаше меча на другия, опитвайки се да забие острието в лицето на противника.

За няколко секунди над площадката се възцари тишина.

Неочаквано дребничкият Фенерджия се гмурна под острието на прекалено увлечения да натиска противник и рязко го отблъсна от себе си. Мейло залитна напред, превърна се в размито и едва различимо за очите петно и се завъртя по-бързо от гоблински шаман, преял с отровни гъби на закуска. Блясък на стомана, остро изсвистяване на меча…

Фенерджията успя да разгадае уловката и подскочи.

— Майчице! — шутът закри очи с ръце, продължавайки да наблюдава битката през разтворените си пръсти. — Кажете ми, че е жив!

— Жив е! — Халас, без дори да забележи, стискаше с побелели пръсти дръжката на бойната си мотика.

Гномът беше прав, Мумр стоеше здраво на краката си, макар на лицето му да се появи израз на гняв и досада. Едва не беше паднал в капана.

— Резултатът не е в наша полза — изсумтя Медения. — Време е Мумр да спре да си играе с него.