Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 218

— Мама — уплашено хлъцна застаналият до мен Кли-кли и в същия момент жрецът издърпа меча, направи дълга крачка назад и каза:

— Започнете!

Никой от воините не последва заповедта му, докато жрецът не напусна площадката. През цялото това време Мейло не сваляше поглед от Фенерджията, а той от своя страна лениво гледаше в само на него известна точка, разположена някъде над главата на Мейло Труг. Всеки чакаше неговият противник да атакува пръв.

Минаха шест дълги удара на сърцето, преди Мейло със заплашителен рев първи да се втурне към противника си. Той бързо пристъпи напред, слагайки едновременно лявата си ръка върху дългата дръжка на меча, и биргризенът излетя от рамото му като перце. Мейло ускори полета на меча със завъртане на тялото и нанесе страховит удар, насочен към гърдите. Веднага щом Мейло започна да се движи, Мумр, противно на моите очаквания, направи крачка в посока на противника си. Мисля, че ахнах, изглеждаше сякаш летящото острие ще разполови Дивия, но огромният биргризен на Фенерджията, който само миг преди това лежеше на ръката му като бебе, оживя и блокира меча на Мейло.

— Дзъ-ъннн! — прозвуча в двора на замъка и Мейло отстъпи назад.

Фенерджията изкрещя и атакува беззащитната страна на противника си. Сега вече Мейло ме изненада — той се оказа почти до Мумр и обърна гръб на летящия меч.

Тълпата ахна.

Мейло изхвърли оръжието зад гърба си и с плоското на острието спря удара на Мумр. Женска позиция! Така се наричаше това нещо, ако не ме лъже паметта!

— Дзъ-ъннн!

Без забавяне Мейло продължи движението, обърна се, мечът излетя иззад гърба му и полетя надолу, заплашвайки да отреже ръцете на противника. Фенерджията бързо се защити, насочвайки острието си в лицето на Мейло, посрещна удара и веднага мушна с меча напред, целейки се в корема.

Погледът ми не успяваше да следи какво се случва на площадката. Остриетата святкаха като полудели оси, цепеха със свистене въздуха, с трясък се сблъскваха, отдръпваха се и отново се сблъскваха. Движенията на съперниците се сливаха в едно размито петно и разбирах, че са още живи, едва през няколко секунди, когато атаката на единия или другия боец попадаше на блок.

— Фю-у-у-ух! Дзън! Дзън! Фю-у-ух!

— А-а-а… У-у-у… О-о-о… — възкликваше тълпата, отговаряйки на всеки замах, всеки финт, всеки удар.

Ето Мейло пак се завъртя и посече, сякаш беше вложил душата си в острието. Мумр отскочи, рязко свали дръжката на меча надолу, поставяйки острието във вертикална позиция и ударът на Мейло срещна издигната пред него стоманена стена.

— Дзъ-ънн!

Мечовете свистяха във въздуха в стоманен вихър, след което се удряха един друг, политаха нагоре, заплашвайки да поразят небето, и падаха надолу, мечтаейки да разцепят земята. Воините не се сражаваха — те танцуваха, играейки със смъртта тайнствена, омагьосваща и почти неуловима за погледа игра, залогът в която бе техният живот. Острието на Мейло, сякаш живо, подскочи високо нагоре, Фенерджията се хвърли в образувалата се пролука и опита да нанесе удар. Но само опита…

Балистан Паргайд неслучайно плащаше на Мейло. Той бързо отстъпи назад, продължи движението на острието си и сега вече мечът на Мумр полетя нагоре, давайки възможност на Мейло да нанесе удар.