Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 22

— Гарет, виж това! — Кли-кли ме дръпна за ръкава.

— Къде? — не виждах нищо интересно.

— Точно тук, ще ти извади очите! — Кли-кли вдигна пръст в посока на павилиона, продаващ зеленчуци. — Чакай, сега се връщам!

Преди да успея да отворя уста, гоблинът вече се беше втурнал да пазарува.

— Какво му става? — недоумяващо ме попита Делер.

— Всеки си има своите слабости — отвърнах аз. — Някой не иска да му вадят зъб, а друг обожава моркови.

Халас пропусна намека за зъба покрай ушите си и започна живописно да стене.

— Стига си хленчил — безмилостно му извика Делер. — Кой те караше да бягаш от бръснарите? Страдай сега!

— Всички бяха некадърни бръснари!

— А ти откъде знаеш?

— Просто знам!

— Голям познавач се извъди, скапаняко! По-добре честно си признай, че панически се страхуваш! — презрително изплю джуджето.

— Кой се страхува? — подскочи Халас. — Гномите не се страхуват от нищо! Само вашето голобрадо племе се страхува! Заключили сте се в нашите планини и треперите като трепетликови листа на есенен вятър!

— Тогава защо не си вадиш зъба?

— Нали ти казах, тъпа главо! Това бяха некадърни бръснари!

— А-ха, направо ти повярвах!

Гномът само изсумтя, показвайки на джуджето, че разговорът с него е приключил.

— И защо пак си помъкнал тая чанта? — не го остави Делер. — Не можеш ли поне за минутка да я оставиш? Какво носиш там, някоя гномска книга със заклинания ли?

— Ти какво си се размрънкал?! — избухна Халас. — Чантата си е моя! Каквото си искам, това ще нося!

С тази чанта гномът беше просто неразделен. Където и да отидеше, винаги я мъкнеше със себе си. Какво имаше вътре не успяваше да разбере дори любопиткото Кли-кли. Делер направо умираше от любопитство и се губеше в догадки. Не знам какви съкровища се криеха в тази чанта, която гномът беше взел от свои роднини, работещи във форта в Авендум, но той бдеше над нея като кокошка над първото в живота си яйце.

— Я ми кажи, последно реши ли се да ти извадят зъба или ще трябва да те заклеймя като страхливец? — не се отказваше Делер.

— Да имах мотика, нямаше да говориш така — измърмори гномът. — Реших да го извадя, така реших! За да ти изхвръкнат очите от изненада!

— Кога? — хвана бика за рогата Делер, без да обръща внимание на обидата.

— Веднага, още при първия попаднал ми бръснар!

— Обещано!

— Ето ме и мен — хрупайки щастливо морков, Кли-кли се приближи към нас. — Е, ще вадим ли зъба или ще го чакаме сам да падне?

— И този също! — изсумтя гномът. — Стига сте се занимавали с моя зъб! Каквото си искам, това ще правя с него!

Халас се обърна и с решителни крачки приближи до къща, на която отпред висеше табела на бръснар. Не ни оставаше нищо друго, освен да го последваме, тайно надявайки се, че гномът най-накрая се е решил да извади проклетия зъб.

Разбира се, съдбата хвърли заровете и ни се паднаха Очите на смъртта. Дюкянът, както се и очакваше, беше затворен.

— Кълна се в Д’сан’дор! — избухна Делер. — Сега ще преровя цялата улица! Или сам ще ти изтръгна зъба, Халас! Вече ми писна от това обикаляне!