Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 20

— Делер, а ти нищо ли не искаш да ми оставиш? — много строго попита Чичо.

Делер изкриви лице в най-невинната си физиономия и изпод навъсените си рижави вежди отправи честен поглед към десетника.

— Защо, аз да не съм хлапе, или какво? Чифт кинжали са ми предостатъчни. А ако стане нещо, мога и със стол!

— Делер!

— Какво Делер! — възмути се джуджето. — Цял живот, все Делер, та Делер!

— Тогава къде ти е секирата?

— В мен е, в мен — подсмихна се Гръмогласния и победоносно се ухили. — Делер случайно я „забрави“ до вратата, така че я взех и я донесох тук.

Въпреки зъбобола Халас се захили с глас, доволен, че са провалили всички планове на приятеля му.

Делер изгледа Гръмогласния, все едно е кръвен враг на всички джуджета, изплю се разочаровано на пода и се отправи към изхода.

— Чакам ви на улицата! — измърмори, докато минаваше покрай нас.

— Точно като хлапе! — въздъхна Чичо.

Ако Гръмогласния не се беше усетил и Делер беше помъкнал със себе си страховитата двуостра секира, нямаше и десет ярда да изминем, преди да привлечем вниманието на стражата.

— Мармот! — мълчаливият Змиорка протегна към воина „брата“ и „сестрата“. — Погрижи се за тях.

— Разбира се, приятелю, разбира се — каза Мармота, поемайки мечовете от ръцете на гаракеца.

— Да вървим, Гарет, или от тази болка ще пукна още сега! — изръмжа гномът и излезе от хана.

Глава 2

Стари познати

— А къде отиваме? — шутът подтичваше до мен.

Късите крачета на гоблина не бяха приспособени за темпото, което Халас задаваше на цялата група.

— При бръснар. Сякаш сам не знаеш!

— Наясно съм, че не сме за обущар, Гарет! Аз питам къде? За последния час видяхме доста бръснари!

— Тогава задаваш въпроса на грешния човек, би трябвало да питаш Халас.

— Благодаря, но искам да доживея до старини! Днес не е в настроение и изобщо нямам намерение да го питам каквото и да е.

— Щом не искаш да го питаш, тогава млъкни, става ли?

— Уф! — обидено изсумтя гоблинът и се втурна да тормози с въпроси Делер, който му отговори почти същото като мен.

— Знаеш ли, Гарет — за пръв път, откакто напуснахме хана, се обади Змиорката. — Това обикаляне започва да ми писва.

— И не само на теб — въздъхнах аз.

Вече цял час обикаляхме из Раненг в търсене на правилния бръснар. Как гномът смяташе да го избере сред всичките бръснари за нас си оставаше загадка. На бръснарите, които вече бяхме посетили, все нещо не им достигаше. Високите изисквания на Халас към човека, който да извади зъба му, оставяше разочарованите бръснари с празни джобове, а гнома — с болен зъб. Причини да откаже на този или онзи Халас изсмукваше буквално от пръстите. На единия столът му бил прекалено мръсен, на другия цените били прекалено високи, третият пък бил със сини очи, четвъртият — твърде стар, петият — твърде млад. Шестият бил сънлив, седмият — странен, осмият заеквал, а на деветия мутрата му плачела за юмрук. На капризния гном беше просто невъзможно да се угоди!

И още една странност, която забелязах в гнома — още щом приближеше към поредния бръснар, крачките му като с магия се забавяха, започваше да се влачи като пиян охлюв и леко да трепери. Дори и за сляп доралисец беше ясно, че Халас просто се страхува да срещне клещите на бръснаря.