Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 21

— Вече ни зяпат — изръмжа гаракецът.

— Зяпат ни още откакто напуснахме кръчмата — изръмжах и аз. — С това нищо не можем да направим!

Групата ни беше доста любопитна и затова се взираха в нас без задръжки. На първо място, естествено, всички гледаха гоблина, представители на неговата раса не се срещаха толкова често в градовете на кралството. Но, разбира се, веднага щом хората забележеха гнома и джуджето, те напълно забравяха за Кли-кли. Ако гоблини все пак понякога можеха да се видят по белия свят, то гном и джудже, мирно пътуващи един до друг — никога.

Гномите и джуджетата бяха близки родственици, също както елфите и орките. Но въпреки родствените връзки, омразата здраво беше сграбчила тези четири раси (орки и елфи, както и джуджета и гноми) в своите обятия. И ако орките и елфите взаимно се намразили още с появата си в света на Сиала и веднага се вкопчили в кървава война, то гномите и джуджетата хилядолетия наред живели заедно в Планините на джуджетата. При това живели съвсем задружно, следва да се отбележи. Така и не се знае причината за разкола между тях. Нито гномите, нито джуджетата са склонни да говорят за причините за кавгата, с която приключили Пурпурните години. След толкова Пурпурни години гномите напуснали своята родина в Планините на джуджетата и се преместили в Стоманените шахти на Исилия. Апотеозът на омразата, възникнала между расите, била битката при Полето на плевелите. И до ден-днешен не се знае броя на воините, загинали в това клане. Родствениците се хвърлили в свирепа битка помежду си, оръдията на гномите и секирите на джуджетата взели кървава дан за Сагра, но в крайна сметка победител в тази касапница нямало. Жертвите и от двете страни се оказали прекалено много, за да се реши кой е спечелил битката. Всъщност гномите пострадали повече — загубили всичките си магове и сега тази раса е останала без вълшебници. Разбира се, теоретично, ако помечтаят малко, гномите все някога биха могли да си върнат магията, стига само да се промъкнат в Зам-да-Морт и да изнесат под носа на джуджетата скритите там книги. Правото да притежаваш магическите книги беше поредната капка ненавист, капнала в чашата на бившите роднини.

„Покажи на джуджето гном или на гнома джудже — и те веднага ще се хванат за гърлата“ — това беше съвсем вярна и точна поговорка. Затова хората бяха двойно по-изненадани да видят Халас и Делер заедно.

Другата причина, която привличаше вниманието на минувачите, беше Делер. Преди в градовете джуджета се срещали доста по-често, отколкото гоблини, но откакто Сталкон сключил договор с гномите за покупка на оръдия за Самотния великан и за форта, охраняващ пристанището на Авендум, джуджетата се скарали с Валиостр и напуснали кралството. Останали само няколко представители на тази раса, и то единствено в столицата. Това били или най-алчните, онези, които искали да направят състояние с продажба на стоките си на хора, или които просто не ги приемали в родните планини.