Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 24

— Да чуем тогава — заинтересува се шутът.

— Ето ти тичаш, пееш и казваш, че всичко ще е наред. А когато това „наред“ не се случи, какво правиш?

— Разстройвам се, разбира се!

— Ето! А аз — не, тъй като винаги съм склонен да очаквам най-лошото, и когато то се случи, не се разстройвам, а продължавам да живея, при това не се опитвам да се измъкна от случилата се неприятност. А ако неприятността не се случи, а се случи точно обратното, аз искрено се радвам на приятната изненада!

Шутът внимателно ме погледна.

— Ти самият наистина ли вярваш в това, Танцуващ в сенките?

— Не съвсем — признах си честно.

— Точно там е работата, че е не съвсем! Да побързаме, че в тази тълпа като нищо ще изгубим другите!

Гоблинът се втурна напред, малкият ръст му позволяваше да се промъква през тълпата без никакъв проблем. А мен поне двайсетина успяха да ме настъпят и поне десетина пъти се опитаха да ми продадат напълно ненужни ми неща, започвайки със стъргалка и завършвайки с мършава и отчаяно мяукаща котка в последен стадий от живота си.

Някакъв неопитен крадец се опита да бръкне в джоба ми, но аз се извъртях и допрях ножа на Фенерджията в корема му, а след това притиснах момчето към стената на една от лавките.

— Кой ти е учителят?! — изръмжах на джебчията.

— А? — студената стомана на корема не благоприятства мисловния процес.

— Питам, кой е твоят учител, сополанко?!

— Шлюд Бухала, го-осподине!

— Той от гилдията ли е?

— А?

— Лошо ли ме чуваш? Ако е така, тогава от теб няма да излезе добър крадец!

— Да, моят учител е от гилдията, господине.

— Тогава му предай да те научи кого си струва да обираш и кого е по-добре да не приближаваш, докато не натрупаш опит!

— Д-добре — облещи се момчето. — Няма ли да повикате стражата, господине?

— Не — изсумтях, прибирайки кинжала обратно в ножницата. — Но ако пак ме доближиш… Схвана ли какво искам да кажа?

— Да — момчето все още не можеше да повярва, че ще се отърве толкова леко.

— Изчезвай тогава!

Нямаше нужда да повтарям. Пишман джебчията хукна като изплашена мишка и мигновено потъна в тълпата. Изпратих го с дълъг поглед. Като малък и самият аз пребърквах джобовете на глупците, докато накрая не ме пое моят учител Фор, който ми разкри всички тайни на висшето изкуство на кражбата. Но в годините на пребъркване на джобове аз, за разлика от този некадърник, се стараех да не приближавам онези, които биха могли да ме хванат! (Макар че, какво да крия, веднъж почти ме бяха хванали.)

— Гарет, дълго ли възнамеряваш да стоиш тук? — изскочи пред мен Кли-кли. — Всички само тебе чакаме! И кой беше този младеж, с когото водехте толкова непринуден разговор?

— Просто минувач, да вървим!

Делер, Змиорката и Халас нетърпеливо ни чакаха на малко пространство без сергии, а следователно и без тълпа.

— Ето, бръснар! — Делер посочи с дебелия си пръст някаква барака. — Напред, Халас!

— Напред! Аз да не съм ти кон? — на гнома нещо не му се искаше да отива.

— Хайде, върви — подкрепих джуджето аз. — Ще видиш, Халас, как веднага ще ти стане по-ле…

Погледът ми се впери в тълпата и аз не завърших изречението. В близост до редиците, търгуващи с коне, ми се мярна до болка позната фигура. Без и миг колебание, аз се хвърлих след нея, без да обръщам внимание на прозвучалите зад гърба ми изненадани възклицания на моите другари. Честно казано, не ми беше до това. Пред очите ми беше застинало лицето, мярнало се пред погледа ми за не повече от секунда. Трябваше на всяка цена да го настигна и по възможност да го пратя в мрака.