Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 23

— Да вървим! Наблизо има голям пазар! Там определено трябва да има бръснар! — побърза да предложи Кли-кли, опасявайки се, че джуджето наистина ще се опита да извади зъба на гнома и боят ще събере цялата градска стража.

Някой тихичко изстена. Искрено се надявах, че не съм аз.

* * *

Големият пазар се оказа наистина голям. Не, всъщност не! Той беше просто огромен! Както по размер, така и по количеството стоки. А хората, обикалящи покрай сергиите, бяха неизброими.

— Купете си кон! Истинска доралиска порода! Вижте колко е грациозен!

— Ябълки, ябълки!

— Най-добрата стомана на севера! Най-добрите остриета на юга!

— Заповядайте!

— Купете си маймунка, господине!

— Да не съм луд? По-добре си виж стоката, кучко! Това твоето ряпа ли е? Само името й е ряпа!

— Крадец! Дръжте крадеца!

— Хвани го!

— Султанатски килими от най-високо качество! Молците не ги ядат!

— Хей! По-внимателно! Това е порцелан на майстори от низините, а не глинената паница на баба си!

— Стига сте ме настъпвали! Ще удрям вече!

— Изплаши ме! Сега аз ще те ударя!

— Семена!

— Милорд, при нас са най-красивите момичета в тази част на Валиостр! Елате! За един сребърник ще имате цели три! А за два такива неща ще ви спретнат!

— Ма-мо-о! Искам геврек! Купи-и-и ми! А-а-а-а-а!

— Не се блъскай!

— Юзди, такъми, седла! Юзди, такъми, седла!

— Малки имперски кученца! Вече хапят!

— Имперски? Стига си лъгал! Това са плъхове, а не кучета!

— Вкусоти-и-йки!

Глъчката тук беше по-оглушителна, отколкото при портите по време на влизането ни в Раненг. Змиорката се опита да ми каже нещо, но виковете на дебелата бабичка, навираща ми под носа умопомрачително воняща риба, не ми позволиха да чуя думите на воина. Отдръпнах се от търговката и хукнах да го догоня.

Халас очевидно от болка вече започваше да си губи разсъдъка, защото ни поведе през тълпата, струпала се да гледа представлението на платформата точно в средата на пазара. Халас, който никога не се беше отличавал с любезно отношение към ближния, разблъскваше хората с лакти, стъпваше по краката им и сквернословеше като истински жител на Пристанищния град. Буквално за няколко секунди популярността на гномското племе в Раненг падна под цената на оборския тор.

Ние все пак успяхме да се промъкнем през това стълпотворение, а Кли-кли не издържа и се качи на сцената, направи колело, стойка на ръце, грабна факела от устата на жонгльора, седна на задника си, скочи, изкачи се по единия от двата пилона с опънато помежду им въже, мина по въжето до другия пилон, изплю се върху плешивата глава на тежкоатлета, вдигащ тежести, и като получи гръмки аплодисменти, се върна при нас.

— Забавляваш ли се, а? Але-хоп и тра-ла-ла? — попитах гоблина, когато ме настигна.

— А ти още ли само мрънкаш и мислиш за най-лошото? — не ми остана длъжен Кли-кли. — Глупава житейска позиция имаш, Гарет!

— Не мисля така! Всъщност имам прекрасна житейска позиция!

— Да мислиш за най-лошото — това ли ти е прекрасната житейска позиция? — шутът сбърчи чело. — И кой ти го каза това?

— Аз самият. Виж, сега ще ти обясня всичко…