Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 217

Мумр се появи минута по-късно. Пристъпи на площадката от другата страна на двора и застана срещу Мейло. И той, по подобие на своя противник, беше с риза, но не от коприна, а от черна вълна. Груби войнишки панталони, меки ботуши… Дуелистите ги обединяваха единствено кожените ръкавици на ръцете и тежките биргризени. Нито единият, нито другият имаха някакви доспехи — в съда на богинята доспехи не бяха нужни. Фенерджията — майстор на дългия меч, Мейло — също, така че дуелът щеше да продължи до първата сериозна грешка на единия от бойците. Един добър удар с такова острие ще е достатъчен, за да изпрати противника директно в светлината.

На челото си Мумр беше вързал черна лента, която да придържа дългата му коса и да предпазва очите от стичащата се по челото пот. Мечът му, подобно на бебе, лежеше на свивката на лявата му ръка, воинът само го придържаше с пръсти за дръжката.

Мейло гледаше втренчено противника си. Мумр му отвръщаше с безразличен поглед, сякаш днес е излязъл за сутрешна разходка, а не за битка. В сравнение с Мейло Труг Мумр Фенерджията изглеждаше мършав и крехък, а биргизенът в ръцете му — нелепо огромен и тежък.

— Готови ли сте? — разнесе се над площадката гласът на Алгерт Дали.

— Да.

— Готови — каза Фенерджията.

— Повдигналият предизвикателството, все още ли искаш да оспориш правото на притежание за своя господар?

— Да — без да се колебае, кимна Мейло Труг.

— Съдът ще свърши…?

— Със смърт — продължи Мейло.

— Така да бъде — кимна Алгерт Дали, въртейки замислено любимия си нож между пръстите. — Стомана, огън, кръв и воля на боговете, аз ви казвам — Сагра е над вас и тя ще реши кой е прав и достоен!

Неведнъж съм казвал: мечът не е моето оръжие, освен арбалета сравнително добре успях да овладея единствено ножа. Фор — голям капацитет във фехтовката — се опита да ме научи, но след няколко урока само обречено махна с ръка. Единственото, което извлякох от мъчителните упражнения с дървената пръчка, бяха повърхностни знания за позициите и имената на отделните удари. С това всичките ми познания, както и уменията ми в областта на фехтовката, се изчерпваха. Но благодарение на стария си учител сега поне като видя как се упражняват стражници в двора на замъка или участници в турнир, най-малкото понякога разбирах защо един мъж се закрива с меча така, а друг коли така.

Междувременно на площадката, където трябваше да се състои съдът, излезе жрец на Сагра, който, по подобие на всички воини на Пограничното кралство, беше облечен в доспехи и кожа, извади меча си, изпъна го между застаналите един срещу друг съперници и започна да чете молитва, молейки богинята на войната и смъртта да бъде свидетел на този двубой, да накаже виновния и да защити правия. Мейло с меч, лежащ на дясното му рамо, не откъсваше поглед от Мумр. Фенерджията продължаваше да държи меча си в свивката на лявата ръка и лениво дъвчеше сламката, благодарение на която се беше озовал тук.