Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 216

Първи беше Ел. Той смело протегна ръка и изтегли дълга.

Еграсса. Дълга.

Сърцето ми оглушително блъскаше, сякаш самият аз участвах в жребия.

Милорд Алистан. И той дълга.

Медения. Дълга.

Халас. Дълга. Гномът изглеждаше разстроен, много искаше да участва в двубоя. Това, че единият от участниците ще го изнесат с краката напред, изобщо не смущаваше Халас. Подобно на всеки един гном, Щастливецът беше прекалено самоуверен.

Змиорката. Дълга. Мейло Труг разочаровано изду долната си устна.

Оставаха Делер и Фенерджията.

Мумр. Къса. Къса, Сагот спаси всички ни! Фенерджията ще се бие!

Воинът на Алгерт Дали разтвори юмрук и показа на цялата зала, че последната сламка, която трябваше да изтегли Делер, е дълга.

Мумр, изглежда, изобщо не се притесни, че утре му предстои двубой. Той се подсмихна, безразлично сви рамене и прибра сламката в джоба си.

— Така да бъде — каза милорд Алгерт. — Оръжие?

— Дълъг меч — отвърна Мейло Труг, впивайки поглед в Мумр.

— Дълъг меч — кимна Мумр.

— Утре сутринта ще дойдат да ви вземат, а сега каня всички да споделят хляб и мед с мен.

Не знам за другите, но аз и залък не можех да преглътна, така че когато станах от масата, храната в чинията ми си стоеше недокосната.

* * *

— Започва се — Кли-кли нервно подскочи, подуши с нос и отхапа прилично парче от моркова.

— Не можеш ли да не хрупаш за известно време? — подхвърлих му раздразнено.

— Не мога — отрицателно поклати глава кралският шут. — Когато съм нервен, искам да ям.

— Успокой се, Кли-кли — обади се Медения. Командирът на Дивите беше изнервен не по-малко от мен.

— Как мислиш, Меден! — Кли-кли невъзмутимо отхапа поредната хапка от моркова. — Какви са шансовете на Мумр?

— Не знам.

— Всичко зависи от това, доколко е добър с меча — през зъби каза пафкащият с лулата гном.

— Повярвай ми, този Мейло е много добър — въздъхна Кли-кли. — Кралски турнири не се печелят случайно.

— Нашият Фенерджия също не е за отписване — отвърна гномът. — Дъбов лист на дръжката не се печели просто ей така.

Пропуснах спора им покрай ушите си. Сега не ми беше до това.

Сутринта се оказа хладна, слънцето не се виждаше, на небето — само плътни бели облаци. Ние, подобно на много от обитателите на замъка, стояхме във вътрешния двор около широка открита площадка с добре трамбована земя. Нямаше нито фанфари, нито празнични ленти, това не беше турнир, а съдебен двубой. Милорд Алгерт с дъщеря си, елфите, Балистан Паргайд и Алистан Маркауз… Всички, предполагам, бяха нервни като мен, но по благородните им физиономии не си личеше особено… Да ме отнесе мракът, чувствах се така, сякаш самият аз трябва да излизам на площадката! Само Оро Хабсбърг изглеждаше отегчен.

По редовете на публиката пробяга шепот, обърнах глава и видях Мейло Труг. Той спокойно излезе на площадката, обърна се с лице към благородниците и се поклони.

И сега се беше облякъл като конте: червена копринена риза с широки ръкави, кадифени кожени бричове, излъскани до блясък ботуши, черни кожени ръкавици. През дясното му рамо беше преметнат биргризен. Дългият меч почти не отстъпваше по ръст на човека. Забий го в земята и краят на масивната му дръжка би достигнал до брадичката на Мейло.