Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 212

— Уви, милорд — усмихна се Оро Хабсбърг. — Не аз командвам тук и с нищо не мога да ви помогна.

— Каква е разликата, да ме отнесе мракът? Вие ли сте командир на този отряд, лейтенант? Добре! Арестувайте тези хора и ми ги предайте! Или поне не се намесвайте и моите хора ще свършат всичко сами!

— Съжалявам — обади се Алиа Дали изпод шлема. — Но тези хора са под моя защита и каквото и да са направили, не мога да ги арестувам. Също така нямам никакво намерение да ги предавам в ръцете на вашите хора, графе.

— Как се осмеляваш?! Аз съм граф и няма да слушам някакъв си тъп лейтенант! — избухна Балистан Паргайд.

— А аз съм графиня Алиа Дали, милорд! — тя свали шлема си и с искрящ от гняв поглед изгледа шокирания Балистан Паргайд. — Тук не сте си у дома! Тук сте в моята страна! И току-що ме обидихте! Ще трябва да се извините, графе!

Балистан Паргайд се зачерви, но се извини. Не мисля, че се страхуваше. Както каза милорд Алистан, графът владееше меча много добре, но просто не си струваше да изостря още повече ситуацията, особено когато наоколо има толкова много воини.

— Чудесно — кимна момичето. — Не смея да ви задържам повече, графе, всичко най-хубаво.

— Но тези хора ми нанесоха смъртна обида! Те трябва да отговарят!

— Не и сега, графе, те са под моята защита, довиждане — Алиа обърна коня си, давайки да се разбере, че разговорът им е приключил.

— Тези хора обидиха моят господар — неочаквано процеди Мейло Труг. — От негово име искам съда на Сагра! В името на стоманата, огъня, кръвта и волята на боговете!

Казаните думи произведоха сред редиците на воините от Пограничното кралство ефекта на взривено буре с барут. Дори оттук чух как милорд Алистан скръцна със зъби. Този Мейло да не каза нещо важно?

— Чух те, боецо — кимна лейди Алиа. — Някой конкретен човек ли обвиняваш в престъпление или всички?

Сянка на усмивка побягна по устните на Мейло и той вече се готвеше да отговори, когато в разговора се намеси Балистан Паргайд:

— Всички! Той обвинява всички!

Усмивката по лицето на Мейло се сгърчи, изглежда графът, без да осъзнава, беше направил някаква глупост.

— Така да бъде — бързо каза графинята. — Ще ви бъде предоставена възможност да докажете правотата на своя господар, воине.

— Ще го направим тук и сега! — отново се намеси Балистан Паргайд.

— Не, графе. Съгласно правилата на закона на Сагра, собственикът на земята, на която е произнесено предизвикателството, трябва да присъства на съда. Сега сме в земите на моя баща и за да може съдът да се състои, ще трябва да яздите до Къртичи замък, където ще бъдат обявени правилата на дуела.

Дуел?! Тя каза дуел?! Това определено не ми хареса!

— Но… — недоволно започна граф Балистан Паргайд.

— Можете да откажете предизвикателството, графе, изборът е ваш — невъзмутимо каза Алиа Дали. — Правилата не го забраняват.

— Не, ще дойдем с вас, милейди.

— Както желаете, милорд — отвърна момичето.

Тя не предложи на графа и неговите хора покровителството си.

Продължихме пътя си, хората на графинята сякаш случайно се наредиха след хората на графа, наблюдавайки ги внимателно. Самият граф мълчаливо яздеше до Оро Хабсбърг. Погледът на Бледния неприятно гъделичкаше тила ми.